Червени морета под червени небета

Двамата с Джийн гребяха към отворената порта на частния им залив. Калдрис се радваше, че е спечелил техните двайсет волания, но не чак толкова, че пак да им повери платната.

— Гребете нашироко — нареди той, щом най-сетне приближиха края на каменната площадка. Зае се да завърже отново лодката, а Локи прибра греблото и изпусна дълбока въздишка на облекчение. Всеки мускул по гърба му сякаш се триеше болезнено в тези около него, като че някой беше нахвърлял чакъл между тях. Главата го болеше от блясъка на слънцето по водата, а старата му рана на лявото рамо надделяваше над всички болежки и настояваше да й се обърне внимание.

Локи и Джийн излазиха вдървено от лодката и започнаха да се протягат, а Калдрис, явно развеселен, отвори кошницата и измъкна оттам мокрото коте.

— Няма, няма — успокои го той и го гушна в кръстосаните си ръце. — Младите господари те накиснаха така, без да искат. И те също се накиснаха.

— Мммррмяууу — отвърна котето.

— Предполагам, че това значи „Майната ви“ — преведе Калдрис. — Но поне оживяхме. Е, как ви се струва, господа? Добре ли се образовахме днес?

— Дано сме показали поне малко пригодност — изпъшка Локи, докато разтриваше един възел под кръста си.

— Това са бебешки стъпчици, Коста. Ако си говорим за моряшкия занаят, още не сте се научили да бозаете от цицата! Но вече различавате дясно на борд от ляво на борд, а аз съм с двайсет волания по-богат.

— Така си е — въздъхна Локи и вдигна от земята палтото, жилетката, шаловете и обувките си и подхвърли на морския майстор малка кесия. Той я размаха пред котето и му загука като на малко дете.

Докато обличаше палтото върху мократа туника, Локи погледна към вратата и видя, че лодката на Мерейн навлиза в изкуствения залив. Тя пак седеше на кърмата и изглеждаше така, сякаш са се разделили преди десет минути, а не преди десет часа.

— Вашето завръщане към цивилизацията, господа. — Калдрис вдигна за поздрав кесията на Локи. — Утре, рано отзарана, ще се видим. Оттук нататък става все по-зле, така че се пазете. Насладете се на меките легла, докато още можете.

Мерейн не желаеше да отговаря на никакви въпроси, докато десетте войници ги откарваха обратно към кейовете под Саврола. Това съвпадаше с настроението на Локи. Двамата с Джийн си съчувстваха взаимно за болежките, излегнали се в задната галерия, доколкото позволяваше мястото.

— Струва ми се, че мога да спя три дни подред! — заяви Локи.

— Като се върнем, хайде да си поръчаме обилна вечеря и вани, за да отпуснем възлите. А после ще се надпреварвам с тебе, докато се натряскаме до несвяст.

— Не мога — въздъхна Локи. — Не мога. Довечера трябва да се видя с Рекин. Досега сигурно вече е разбрал, че Страгос пак ни е привикал преди няколко нощи. Трябва да поговоря с него, преди да се е ядосал. А и трябва да му връча столовете. И по някакъв начин да му разкажа за всичко това и да го убедя да не ни удуши със собствените ни черва, ако заминем за няколко месеца.