Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Богове! — възкликна Джийн. — Опитвах се да не мисля за това. Ти едва успя да го убедиш, че ни е поръчано да ходим в Кулата на греха, за да оберем съкровищницата му! А какво ще му кажеш, та да изкараш приемлива цялата тая работа с излизането в открито море!
— Представа си нямам. — Локи разтърка болното място около старата рана на рамото му. — Дано столовете го умилостивят. Ако ли не, ще ти пратят сметката за изстъргването на мозъка ми от калдъръма на площадката му.
Когато гребците най-после спряха лодката край кейовете на Саврола, там ги чакаше карета с няколко стражи. Мерейн слезе от кърмата и отиде при тях.
— Утре, в седмия утринен час — рече тя. — Ще пратя карета във Вила Кандеса. Ще променяме движението ви няколко сутрини подред, за по-сигурно. Довечера си стойте в странноприемницата.
— И дума да не става — отвърна Локи. — Довечера имам работа в Златните стъпала.
— Отмени я.
— Върви по дяволите. Как точно ще ме спреш?
— Може да те изненадат. — Мерейн разтърка слепоочията си, все едно имаше главоболие, и въздъхна. — Сигурен ли си, че не можеш да го отмениш?
— Ако си отменя деловата среща тази вечер, сещаш се кой в Кулата на греха най-вероятно ще ни отмени нас — отвърна Локи.
— Ако Рекин те тревожи, аз просто мога да уредя квартира в Марината на мечовете — рече тя. — Там той никога няма да ви намери. Ще бъдете в безопасност до края на обучението си.
— Ние с Жером киснем две години в тоя проклет град заради плановете си за Рекин — възрази Локи. — И имаме намерение да ги осъществим. Тази вечер е от решаващо значение.
— Добре, действай, но на своя глава. Мога да пратя карета с мои хора. Тази работа не може ли да изчака два часа?
— Щом толкова са нужни, добре — усмихна се Локи. — Всъщност прати две. Една за мен и една товарна.
— Не си предизвиквай…
— Извинявай, но парите от твоя джоб ли излизат? — прекъсна я Локи. — Искаш да ме закриляш, заобикаляш ме с твои агенти. Добре, приемам. Само прати две карети. Много ще слушкам.
— Тъй да бъде — съгласи се тя. — След два часа, и не по-рано.
4
Западният хоризонт бе погълнал слънцето и двете луни в безоблачното небе червенееха като сребърни монети, топнати във вино. Кочияшът чукна три пъти по покрива, за да съобщи, че са пристигнали в Кулата на греха, и Локи спусна пердето, иззад което надничаше.
Доста време мина, докато двете карети излязат от Саврола и прекосят Голямата галерия и оживеното движение по Златните стъпала. Локи ту се мъчеше да потиска прозевките си, ту псуваше друсащата карета. Спътничката му, стройна фехтовачка, отпуснала върху коленете си доста употребявана рапира, дори не го поглеждаше от отсрещната седалка.
Сега, щом каретата рязко спря, тя слезе преди него, скрила оръжието си под дългата синя връхна дреха, която й стигаше до прасците, огледа се в топлата нощ за дебнещи неприятности и му кимна безмълвно да я последва.
Кочияшът, точно както му бе наредил Локи, бе излязъл на калдъръмения път, водещ към двора зад кулата. Тук в две каменни къщи бяха настанени основните кухни и складове за храна. На светлината на червени и златни фенери, окачени на невидими жици, сервитьорите влизаха и излизаха на ята, носеха засукани ястия и се връщаха с празни подноси. Въздухът бе напоен с аромата на месо, приготвено с много подправки.
Телохранителката на Локи продължаваше да се оглежда, а също и двамата войници на каретата, облечени в небиещи на очи униформи на кочияши. Втората карета, която караше гарнитурата от столове, изтрополи и спря до първата. Сивите коне тропаха с копита и пръхтяха, сякаш кухненските миризми не им бяха по вкуса. Един набит слуга от кулата с оредяла коса притича към Локи и му се поклони.
— Мастер Коста… Извиняваме се, господине, ала това е служебният двор. Тук просто не можем да ви приемем подобаващо. Главният вход много по подхожда на…
— Аз съм точно там, където трябва да бъда. — Локи положи длан на рамото на слугата и пусна пет сребърни волания в джоба на жилетката му, като ги остави да издрънчат, щом се изсулиха от ръката му. — Намери Селендри възможно най-бързо.
— Да намеря… а… да…
— Селендри. Тя бие на очи сред тълпата. Доведи я веднага.
— Ъъ… Да, господине. Разбира се!
Следващите пет минути Локи прекара в крачене напред-назад пред каретата, а жената с меча се опитваше да си придаде нехаен вид и едновременно с това да не му позволява да направи повече от няколко крачки. Несъмнено никой не би бил толкова глупав, че да предприеме нещо — не и когато той разполагаше с петима души, не и тук, в самото сърце на Рекиновото владение. Но въпреки това Локи най-сетне си отдъхна, когато видя Селендри да излиза от служебния вход, облечена във вечерна рокля с цвят на пламък. Месингът на изкуствената й ръка изглеждаше разтопен там, където отразяваше оранжевото.