Червени морета под червени небета

— Ама вярно ли? — зяпна Калдрис. — Ха! Да ми го начукат здраво! А пък аз се мислех за най-големия глупак в Пиринчено море! Мислех си, че съм най-големият тъпунгер, слепонгер, смотан, дърт… ох…

Той като че забеляза колко кръвнишки го гледаха и Локи, и Джийн и се прокашля вежливо.

— Което иде да рече, господа, че нещастието наистина не обича да е само, и виждам, че всички ние ще сме страшно въодушевени от тази мисия „Изпълни или умри“.

— Да. Е, кажи ни как точно ще пристъпим към това? — попита Джийн.

— Ами, първо смятам да поприказваме — трябва да ви кажа едно друго, преди да изкушим боговете, така че си отвореше ушите. Първо, за да направиш от сухоземен що-годе приличен моряк, са нужни пет години. От десет до петнайсет — да го направиш що-годе приличен морски офицер. Така че чуйте това, мамка му: няма да направя от вас що-годе прилични офицери. Ще ви направя ментета. Колкото да не ви е срам да приказвате за въжета и платна сред истински моряци, и само толкова. Може би, само може би, ще мога да ви направя такива за месец — да можете да се преструвате, че давате заповеди, докато изпълнявате моите. И ме слушате.

— Става — отвърна Локи. — Колкото повече ти командваш, толкова по-добре за нас, честно!

— Само не ща да си втълпите, че сте герои, които са изучили занаята на пръсти, и да почнете да сменяте платната, реда им и курса без мое позволение. Само да сте го направили, и всичките ще умрем бързо-бързо, като ебане за една медна монетка в бардак с една курва. Дано да съм ясен.

— Не искам да припирам — рече Джийн, — но къде, по дяволите, е корабът, на който няма никога, ама никога да посмеем да предприемем нищо подобно?

— Тука е — отвърна Калдрис. — Потягат го в друг залив, колкото да не се разпадне. Засега това е единственият кораб, за който сте годни. — Той посочи лодката. — Ето на това ще ви уча.

— Какво общо има тая черупка с истински кораб?

— На тая черупка съм се учил аз, Коста. На тая черупка започват всички истински морски офицери. Така се научаваш на основните неща — корпус, вятър и вода. Като ги научиш на лодка, тогава можеш да мислиш за кораб. Така че сваляйте палтата, жилетките и всичките си труфила. Оставете всичко, което може да се намокри, защото нищо не ви обещавам. И ботушите също. Ще се учите боси.

След като Локи и Джийн се съблякоха по туники и бричове, Калдрис ги заведе до голяма покрита кошница, оставена на камъните до привързаната лодка. Той вдигна капака, бръкна вътре и извади живо коте.

— Здравей, чудовищна малка необходимост!

— Мъррррр — измърка чудовищната малка необходимост.

— Коста. — Калдрис бутна гърчещото се коте в ръцете на Локи. — Погрижи се за нея няколко минути.

— Ъъ… Защо държиш коте в тази кошница? — Котето, недоволно от прегръдката на Локи, реши да увие с лапи врата му и да поекспериментира с ноктите си.