Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Коста? На какво дължа тази забава? — попита тя.
— Нужно ми е да видя Рекин.
— Ах, но дали на Рекин му е нужно да вижда вас?
— Много — отвърна Локи. — Моля те. Много ми е нужно да го видя лично. И ще ми трябват няколко от по-яките ви слуги — нося дарове, които трябва да се пипат внимателно.
— Дарове?
Локи я заведе при втората карета и отвори вратата. Тя огледа набързо телохранителката му, а после започна да гали месинговата си ръка с дланта си от плът, докато разглеждаше товара.
— Напълно ли сте сигурен, че подобен противен подкуп е разрешението за вашите проблеми, мастер Коста?
— Не е така, Селендри. Това е дълга история. Всъщност, ако ги приеме, ще ми направи услуга. Той има цяла кула за обзавеждане. А аз имам само покои под наем и склад.
— Интересно. — Тя затвори вратата на втората карета, обърна се и се отправи към кулата. — Нямам търпение да я чуя. Качвате се с мен. Прислугата ви остава тук, разбира се.
Жената с рапирата като че понечи да възрази, но Локи заклати упорито глава и посочи строго към първата карета. Онази така го изгледа, че той се зарадва, че заповедта да го пази я възпира от действия.
След като влязоха в кулата, Селендри прошепна някаква заповед на якия слуга, а после поведе Локи през обичайните оживени тълпи към служебните помещения на третия етаж. След малко ги обгърна мракът на изкачващия се шкаф, който бавно се издигна до деветия етаж. Локи с изненада усети, че тя се извръща към него.
— Интересна телохранителка сте си намерили, мастер Коста. Не знаех, че заслужавате Око на Архонта.
— Нито пък аз. Подозирах го, ала не го знаех. Защо сте толкова сигурна?
— Татуировката на опакото на лявата й длан. Око без клепач в средата на роза. Вероятно не е свикнала да ходи с обикновени дрехи — трябвало е да си сложи ръкавици.
— Бива си ги вашите очи. Вашето око. Извинявайте, пили ме разбирате. Аз забелязах татуировката, но не се замислих.
— На повечето хора този знак не им е познат. — Тя отново се извърна. — Имах съвсем същата на лявата ръка.
— Аз… Брей. Това е… Нямах представа.
— Колко още неща не знаете, мастер Коста. Колко неща просто не знаете…
„По дяволите“ — помисли си Локи. Селендри се опитваше да го изнерви, отговаряше със собствена strat peti на опита му да предизвика съчувствието у нея последния път, когато се намираха толкова близо един до друг. Всички в този проклет град ли си имаха своя игричка?
— Селендри — заговори той, като се мъчеше да звучи сериозно и леко обидено, — никога нищо не съм желал по-силно от това да бъда ваш приятел.
— Както сте приятел на Жером де Фера?
— Ако знаехте какво ми стори той, щяхте да разберете. Но тъй като вие явно искате да се хвалите с тайните си, и аз ще запазя някои от своите.
— Както ви е угодно. Но не забравяйте, че моето мнение за вас ще е много по-окончателно от вашето мнение за мен.
Точно тогава изкачващият се шкаф изскърца и спря и тя се промъкна покрай него и излезе на светло в кабинета на Рекин. Щом Селендри въведе Локи, господарят на Кулата на греха вдигна очи от писалището си. Очилата му бяха окачени на яката на черната му туника. Той преглеждаше голяма купчина пергаменти.
— Коста — рече той. — Тъкмо навреме. Дължите ми едно обяснение.
— И несъмнено ще го получите — отвърна Локи. „Мамка му — помисли си той. — Дано не е разбрал за убийците на пристана. И без това имам много за обясняване.“ — Може ли да седна?
— Вземи си стол.
Локи избра един от столовете, подредени до отсрещната стена, и го постави срещу писалището на Рекин, седна и избърса потните си длани в брича си. Селендри се наведе към Рекин и дълго му шушна на ухото. Той кимна и се взря в Локи.
— Позагорели сте — отбеляза Рекин.
— Днес двамата с Жером плавахме из пристанището.
— Приятно разкършване?
— Не точно.
— Жалко. Но комай сте били на пристанището и преди няколко вечери. Забелязали са ви да се връщате от Мон Магистерия. Защо изчакахте толкова, преди да ми разкажете за събитията от това посещение?