Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя

— Не, смятам да оставя това последното на теб — отговори той, целувайки отново ръката й. — Известно ти е, че е възможно да се направят добри сделки, но първо трябва да се инвестира.

— Да, известно ми е и дори ми се е случвало, въпреки че навремето нито го бях искала, нито пък го разбирах. За целта трябва да имаш добър резерв от сребърни монети в сандъка си и да бъдеш сигурен, че нещата ще вървят добре занапред.

— Ние, тук, във Форшвик, ще изпълним тези две условия. Но какви загуби си понесла ти, скъпа моя?

— Бланка, Улвхилде и аз бяхме първите, които спечелихме пари за "Божия дом", шиейки връхни дрехи, каквито сега се носят в цялата страна. Отначало ги продавахме доста евтино и похарчвахме спечеленото за закупуване на кожи и конци от Любек — отговори незабавно тя, след като нагази в познати води.

— После увеличихте цената. Не след дълго всеки един е искал да притежава такава хубава дреха като другите и вие я увеличихте още повече — изпревари я Арн, разпервайки радостно ръце, сякаш нямаше за какво повече да се тревожи.

— Точно така, но бяхме принудени да го направим — отговори, свъсила вежди, Сесилия. — Ти обаче каза, че имаме пари и че за в бъдеще нещата ще вървят добре. Обясни ми това.

— На драго сърце — отговори Арн. — Имаме достатъчно количество сребърни монети. Можем веднага да продадем стъкло, но вярно е, че парите от него няма да покрият разходите за останалото. Щом започнем да продаваме оръжие, нещата ще се уравновесят. После ще дойде ред на керамиката, строителния дървен материал и много други неща, продажбата на които ще увеличат приходите ни за сметка за загубите, веднага щом почнем да ги произвеждаме.

— Оръжия? — попита недоверчиво Сесилия. — Как ще продаваме нещо, което всеки си прави у дома?

— Нашето ще е с по-добро качество.

— А как хората ще разберат това? Да не искаш да тръгнеш да обикаляш страната с оръжията в ръка, за да им ги демонстрираш?

— Не. Производството на оръжия за Арнес ще отнеме известно време. Там трябва да бъдат въоръжени около стотина мъже. За тях ще трябват и плетени железни ризници. Ескил ще ни ги плати. После ще дойде редът на Биелбо, а след това на всички Фолкунги, едни подир други.

— Ето ти един нов начин за правене на сделки — съгласи се Сесилия с усмивка. — Да докарваш желязо от Свеаланд във Форшвик, откъдето да изнасяш оръжия, не е най-главното разбира се. По-важното е, че вълната от овцете ни изчезна заради твоя… Как го наричаше?

— Филц.

— Точно така. Но ние сме свикнали да използваме вълната за изработването на дрехи за всички, благородници или не. Ще трябва ли да купуваме необходимата ни вълна?

— Да, ще купуваме вълна и за изработването на дрехи, и за производството на още повече филц.

— Сигурно ще имаме нужда и от повече кожи, отколкото ще получим от нашите животни, след като ги заколим. Както и от повече месо от това, с което разполагаме сега, за да изкараме зимата, най-вече овнешко. Ще ни трябва също и повече фураж за животните, най-вече за конете.