Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
— Искаш да ми кажеш нещо ли? — попита Уили.
Зак прошепна нещо.
— Говори! Не те чувам!
— Казах… — започна Зак и с последни сили се пресегна и завъртя рязко лоста на клапана до главата си — клапана, на който пишеше ТЕБ.
Намиращата се под високо налягане зелена течност бликна право в очите на Лошия Уили.
Уили изрева, когато изгарящото вещество плисна в лицето му. Изпусна ножа и посегна към очите си, а кожата на челото, бузите и брадичката му незабавно започна да се топи.
Виковете се превърнаха в крясъци, докато изгарящата експлозивна смес — концентратът, който беше в основата на запалителния газ в небето — разяждаше лицето му.
Уили започна да драска бузите си, но така само свали разтопената кожа. Видяха се месо и кости. После ръцете му се отпуснаха и Зак видя, че очите му също се топят. Бялото се стичаше по стопените бузи и беше полепнало по пръстите му.
Уили надаваше ужасни, нечовешки писъци.
Хвърли се към Зак, сграбчи го с отвратителните си ръце, но Зак го изрита в гърдите и Лошия Уили падна на земята и заскимтя.
Секунди по-късно киселината достигна мозъка му и Лошия Уили притихна.
Зак изтича до клетката, отвори я и Ема се хвърли в обятията му, като хлипаше.
Докато мегавлакът излизаше от страничния коловоз, Майка и Баба го настигнаха и скочиха на гледащия назад брониран локомотив.
Влакът тежко се движеше напред. Беше истинско съветско чудовище, с двойни размери във всяко отношение — два етажа висок, два пъти по-широк и с двойни железопътни релси.
Не беше проектиран за скорост, а за превозване на тежки товари и на строителни материали от пристанището на североизток (сега превърнато в пристанище за подводници) до централния комплекс на острова. Това означаваше, че е относително бавен мастодонт.
Днес обаче му бе нужно само да излезе от сградата и да спре, за да изстреля едната от ракетите.
— Трябва да стигнем до предния локомотив, за да не позволим да спира! — извика Майка на Баба.
Пътят им обаче беше блокиран от чилийския лейтенант и шестимата му бойци. Двама управляваха локомотива, а Големия Исус и другите четирима бяха заели отбранителни позиции около централния вагон с ракетите. В момента лейтенантът тъкмо поставяше урановата сфера в бойната глава на едната ракета.
Майка прецени ситуацията. Трябваше да минат през ракетния вагон.
— Добре, хубавецо — каза на Баба. — От теб искам да изсипеш тон лайна по онези лапачи на пишки, а през това време аз ще заобиколя и ще превзема локомотива. После можеш да дойдеш да ми правиш компания.
— Да ме прощаваш, но как смяташ да минеш покрай тях?
— Няма да минавам покрай тях — отвърна Майка. — А под тях. Почерпи ги сега с малко олово, миличък.
— С удоволствие.
Баба вдигна калашника и започна да стреля по Големия Исус и хората му, а Майка скочи от бавнодвижещия се влак и затича приклекнала под него.
Големия Исус отвърна на огъня… със собствената картечница на Баба. Мощните й куршуми затракаха оглушително в бронята на локомотива и принудиха французина да потърси прикритие.
— Merde! — изръмжа Баба. — Да бъда застрелян от собственото си превъзходно пукало!
Отвърна на огъня, доколкото му позволяваше мизерният калашник.
Все пак успя да привлече цялото внимание на Големия Исус и хората му и те не забелязаха Майка, която се промъкваше под тежките вагони на мегавлака.
Влакът се движеше с не повече от осем километра в час, а огромните му размери означаваха, че Майка можеше да тича приведена по траверсите под него. Тя забърза напред под първия товарен вагон, след което — като внимаваше да не бъде забелязана от Големия Исус и хората му — под вагона с ракетите.
Докато минаваше между ракетния и втория товарен вагон, за миг се озова на открито и установи, че над нея има небе. Предната половина на влака беше излязла от сградата! Веднага щом ракетният вагон се окажеше навън, щяха да са готови за изстрелване.
Със сумтене и пухтене Майка продължи напред и някъде по средата на втория товарен вагон, на съвсем малко разстояние от локомотива, осъзна, че влакът забавя скорост.
Вече спираше, вече заемаше позиция за изстрелване.
— Времето ти изтича, давай по-бързо! — каза си тя на глас, измъкна се изпод вагона и се затича покрай него.
Зад себе си чуваше как Баба си играе на престрелки с онези при ракетите и отвлича вниманието им.