Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Поглеждам го със страх.
— Защо са с ананасчета?
И когато виждам познатата вече усмивка, която заиграва по устните му, аз не издържам и избухвам в смях.
— Странно е, че задаваш точно този въпрос. Защото и аз съм си го задавала!
Двайсет и пета глава
В мига, в който се появявам на работа на следващия ден, ми се съобщава, че днес летя за Мартас Винярд, за да се срещна с новия художник, за когото напоследък се превъзнася Магда.
— Каквооо? Днес ли? — вдигам глава аз от задължителното си кафе с мляко и се втрещявам.
— Днес или никога! — отсича енергично тя, отчупва голямо парче багета и я поднася на Валентино. — Ако се забавим, някой друг ще го прилапа!
— Но нали трябва да резервираме билети, след това трябва да се преспи някъде… — започвам да хвърлям срещу нея аз препятствие след препятствие.
— Всичко е уредено! — отбива ги триумфално тя, като ми подава голям кафяв плик. — Помогна ми една приятелка от козметичния център. Дъщеря й работи в туристическа агенция. Дължеше ми голяма услуга — все пак й намерих съпруг! Което, повярвай ми, не беше никак лесна работа! — цъква с език шефката ми. — Жена на четирийсет и една, с три котки, комплекс на Джуди Гарланд… Схващаш какво имам предвид, нали?
Бих схванала, ако слушах. Обаче не слушам. Разкъсвам плика и вадя оттам самолетния си билет.
— Но полетът ми е в два и половина следобед! — ахвам ужасено.
— Прекрасно! — кимва разсеяно Магда, като погъделичква Валентино под брадичката.
— Магда, но това означава, че трябва да тръгна за аерогарата след… — Поглеждам часовника. — … след по-малко от два часа!
— Да, знам. Не би ли трябвало вече да си вкъщи, за да си стягаш багажа? — смръщва се тя и ме поглежда така, сякаш е безкрайно изненадана, че все още съм тук. — Нали не искаш да изпуснеш самолета?
— Ама… — отварям уста и веднага я затварям. Няма никакъв смисъл. Когато Магда иска нещо да бъде свършено, иска го за вчера.
— А, да — ето ти и нещо за четене в самолета — допълва Магда и ми подава няколко откъснати от списание страници. — Това е статия за Артси.
— Кой е Артси?
— Нашият нов художник! — възкликва Магда, сякаш от мен се очаква да знам за кого става въпрос. Спира да храни Валентино, който й отвръща с възмутен лай, обаче тя го вдига и го успокоява с порой от целувки. — И помни, Лууузи, галерията разчита на теб!
Насилвам се да се усмихна. Окей. Значи няма проблеми. Няма какво да се притеснявам.
Връщам се с такси у дома и започвам да хвърлям разни неща в едно сакче. Нямам никаква представа какво да си взема. Никога не съм ходила в Мартас Винярд и нямам понятие какво да очаквам. Имам някакъв смътен спомен да съм го срещала в пътеводителя. Ако не се лъжа, това било малко островче близо до Кейп Код, където американските президенти обичали да ходят на почивка, но досега не съм имала време да вляза в „Гугъл“, за да получа повече информация за него. Примерно — дали там наистина има лозя2? И дали случайно няма да попадна на Барак Обама? Дали пък да не си взема официалната рокля? А може би няколко къси панталонки?
В крайна сметка вземам и двете плюс още много други неща, които изобщо не си вървят заедно, скачам в чакащото ме през цялото това време такси и тръгвам директно за аерогарата. И докато Манхатън постепенно остава зад нас, аз оглеждам останалите си документи за пътуване. Обратният ми полет е чак в петък сутринта. В петък ли? Че това си е цяла вечност!
Е, не съвсем — само два дена са. Обаче ми се струва като вечност, защото дотогава няма да мога да видя Адам.
Адам!
В мига, в който името му изниква в главата ми, си спомням за снощи. Действително ми се размина на косъм — във всяко едно отношение. За момент си мислех, че съм провалила напълно шансовете си с него заради проклетите, тъпи боксерки на Нейт, но за щастие успях да снася положението. Макар да не съм много сигурна за колко още. Изпълнена с неприятни предчувствия, вадя телефона от джоба си и изпращам на Адам есемес:
БЛДР ЗА СНО6ТИ.
За момент пръстите ми се заковават. Питам се дали да не добавя още нещо за приятната вечер, за това колко ще се радвам отново да го видя… Започвам да набирам текста, но после спирам. Не, не мога да напиша подобно нещо. Звучи твърде похотливо. Изтривам бързо втората част и се вторачвам агонизиращо в телефона. Боже, писането на текстови съобщения наистина е трудна работа! Всяка отделна дума е натоварена с огромно значение, а после се налага да вземеш и трудното решение дали да сложиш целувка в края или не…
2
В буквален превод името означава „Лозето на Марта“. — Б. пр.