Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
И двамата се вторачваме един в друг. Никога досега не бях виждала Нейт онемял, но сега той май наистина не знае какво да каже. Разбирам го как се чувства. Това вече става нетърпимо. Така де, какво се очаква от мен да направя сега? Не че има някакви правила за ситуации като тази, нали така?
Не, обаче има СТРАТЕГИЯ!
Внезапно сякаш чувам гласа на сестра си в ушите си и се сковавам. Може пък да е права. Може и да се получи. В крайна сметка останалите методи се провалиха. Заклинанието на Робин се оказа пълен провал — всъщност извадих късмет, че не ме пъхнаха зад решетките. А това сега е идеалната възможност за пускане на Стратегията в действие… Свеждам очи и обмислям нещата. През целия си живот съм се вслушвала в сестра си в трудни моменти. И тя винаги се е оказвала права.
По дяволите! Нямам друг избор. Ще рискувам! И без това няма какво да губя друго, освен Нейт.
Добре де, обаче първо се налага да си освежа паметта. Грабвам чантата си, която е пъхната под седалката ми, бръквам небрежно в предното джобче и тайничко изваждам документа от четири страници. Нося си го навсякъде, заедно с булчинските и бебешките списания.
— По работа — пояснявам на Нейт, който продължава да ме гледа намръщено.
Разгръщам документа и хвърлям бърз поглед на двайсет и петте точки. Окей, не е задължително да са в този ред. Ще започна с нещо по-лесно…
19. Да се оригвам.
Когато бях малка, един от коронните ми номера беше да имитирам „Жабешкия хор“. Не съм го правила от години и вече не съм сигурна дали все още го мога, но не пречи да опитам. Поемам си дълбоко въздух.
— Ггггглллллбббббрр!
„Брей, все още се получава!“ — казвам си победоносно.
Забелязвам шокираното изражение на Нейт.
— Опа! Извинявай! Просто малко газове! — усмихвам се мило.
С абсолютно ужасено изражение той се обръща и отваря куфарчето си. Вади някакви документи и започва да чете.
А аз пак влизам в роля:
— Ггггглллллбббббрр!
Той видимо се отдръпва и промърморва:
— Не можеш ли да си вземеш нещо за това?
— Всъщност не. Все отнякъде трябва да излезе, нали? — правя се на тъжна аз. — По-добре отгоре, отколкото отдолу! — И посочвам съответното долно място.
Ноздрите на Нейт се разширяват и почти го виждам как се гърчи в седалката си. Аз се чувствам по същия начин. По-неудобно от това няма накъде.
„Неудобно, но необходимо!“ — напомням си назидателно аз.
Като изтиквам назад и последните остатъци от чувството си за приличие, аз продължавам със Стратегията и избирам да кацна на точка номер седем.
— Но и без това точно сега там, долу, си имам достатъчно много проблеми с Червен Петко.
— Червен Петко ли? — поглежда ме объркано той.
— С цикъла ми, тъпчо! — провиквам се безогледно аз, за да му обясня. — Просто съм в тази част от месеца си — болки, издуване на червата, акне, газове… — Вдигам тениската си и издувам корема си колкото ми е възможно повече. — Така де, погледни ме само! Виждал ни си някога такъв корем?
Надали някога съм виждала човек, по-ужасен от Нейт в момента. Той пребледнява и се дръпва встрани, като че ли всеки момент от издутия ми корем ще изскочи извънземно и ще го изяде жив.
— Кажи де, виждал ли си някога нещо подобно, а? — настоявам аз и повишавам още мъничко глас, за да съм сигурна, че ще успея да надвикам бръмченето на самолета. Сграбчвам колкото ми е възможно повече от плътта си, разтърсвам я заплашително срещу него и допълвам: — Виждаш ли? Приличам на бременна!
— Луси! — просъсква той, най-сетне възвърнал гласа си. Прави ми знак да смъкна тениската си и добавя: — По-тихо! Хората ни гледат!
Да де, нали това е идеята!
Най-големият кошмар на Натаниел се обобщава от израза: „Хората ни гледат.“ Пази боже да говориш високо или да кажеш нещо глупаво, или някой да те погледне по-особено! Давам си сметка, че от моя страна е много подло да го измъчвам по този начин, но побързвам да се успокоя с мисълта, че се държа жестоко с него от милост. От милост и към двама ни.
— Та като стана въпрос за това, щеше ми се да бях бременна! — продължавам с пълно гърло. — Толкова ми е самотно напоследък, че…
Брей, ама аз съм била фантастична! Вижте ме как само препускам през Стратегията на сестра ми!
Няколко човека се обръщат към нас и надникват иззад седалките си, за да ни видят. Нейт се нацупва и се опитва да не ми обръща внимание, като се вторачва в документите си, които се прави, че чете. Забелязвам, че ги стиска толкова силно, че кокалчетата на пръстите му са побелели.