Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Приемам и в брой, и с чек.
— За съжаление не мисля, че мога да си те позволя.
— Сигурен съм, че ще успеем да се споразумеем все някак си — отговаря той и задържа погледа ми.
Гърдите ми се свиват. Той като че ли флиртува с мен, нали така? Това определено е флирт! При все това и малкото самоувереност, която имах, ме е напуснала и сега в нищо не мога да бъда сигурна. Може пък просто да се държи приятелски. Така де, напълно е възможно поканата му да ме заведе на някакъв филм да е просто опит да си върне услугата ми, когато го развеждах из „МОМА“. Може всичко да е съвсем платонично.
И в момента, в който тази мисъл минава през главата ми, следва и друга — което ще рече, че той може би изобщо не ме харесва по този начин. А после и следващата — тълкувам погрешно поведението му. И още една — той просто се държи кавалерски, като идва да ме спаси от полицията… Мислите ми започват да се надбягват една след друга и съвсем логично накрая идва и заключението: всъщност той може би изобщо не е сам, сигурно си има приятелка, може би брюнетката от галерията…
— Ти сам ли си? — чувам изведнъж нечий глас да изрича и ми трябва известно време, докато осъзная, че този глас е моят.
Чашата на Адам замръзва в ръката му на път към устата.
Не, вече направо трябва да се гръмна! Такъв срам! Такъв срам!
— Така де… искам да кажа… мммм… — Правя отчаяни опити да измъкна от мозъка си нещо, което ще ми помогне да не изглеждам като… като… О, боже, това е същински кошмар! Даже не мога да изрека тази дума!
— Питаш ме дали си имам приятелка? — изрича по едно време с безстрастен глас Адам.
Слагам край на опитите си да измисля нещо и кимвам примирено.
— Да, точно това имах предвид. — А после се приготвям за най-лошото. Ясно, той си има приятелка и това е онази красива брюнетка, и те са много щастливи заедно, обаче в това няма нищо лошо, пак можем да си бъдем приятели… Платонични приятели. Както в „Когото Хари срещна Сали“.
Всъщност не. Накрая те все пак спаха заедно. О, по дяволите!
— Не, нямам приятелка — отговаря той. — Преди имах, обаче скъсахме.
— Така ли? — възкликвам щастливо. А после побързвам да се поправя: — О, съжалявам. Раздялата е неприятна работа. — И си придавам подходящо мрачна за случая физиономия.
„Макар и не толкова неприятна като да искаш, а да не можеш да скъсаш“ — казвам си наум, разтривайки китките си, които все още усещат досега с белезниците.
— Всъщност не чак толкова. Тя ми изневери — отвръща той, свивайки рамене.
Шокирана съм. Не мога да си представя коя ще да е тази жена, която ще има наглостта да изневери на Адам!
— Ужас! — изричам.
— Така си е. Моментът, в който разбрах за това, не беше никак приятен, но после всичко свърши доста бързо — отбелязва той и дръпва от ръчно свитата си цигара. — Просто нямаше смисъл. След подобно нещо вече не можеш да вярваш за нищо на този човек… — Не довършва, очевидно замислен. После ми подава цигарата си и пита: — Ти пушиш ли?
Поколебавам се и отговарям:
— Само при много специални случаи.
— Излизането от затвора не се ли брои за специален случай?
— Може би — кимвам, опитвайки се да печеля време. Той ми подава цигарата. Дръпвам си. Тютюнът леко замайва главата ми, но по приятен начин. Усещам как най-сетне започвам да се отпускам след лудостта на тази вечер и в продължение на няколко секунди никой от нас не казва нищичко. Просто си седим заедно, пийваме си вино и слушаме звуците на Манхатън, които се носят около нас като музика.
Накрая той изрича:
— Предполагам, че това е доста по-различно от обичайните първи срещи.
— Ами… сигурно е така — кимвам, като се старая да звуча спокойно. Обаче мозъкът ми бързо превключва: „Ние сме на първа среща? Значи поведението му не е просто приятелско!“ Душата ми се изпълва с щастие, обаче нещо в мен бързо ме коригира: „Обикновеното пийване на вино и пушене на пожарния изход изведнъж се превърна в първа среща! А щом е така, от мен не се ли очаква да бях направила поне някакво усилие за вида си? Да си бях измила косата, да си бях сложила малко спирала? И не би ли трябвало лекичко да флиртувам, като подхвърлям по някоя двусмислена думичка, подмятам чистата си коса и се опитвам да го впечатля?“
Аз наистина съм пълна скръб! Защо някой поне не ме предупреди, че това ще е първа среща? Вместо това се разминах на косъм с ареста, избухнах в сълзи, не нося нито капчица грим, косата ми е вдигната небрежно с шнола и току-що му се натиснах.