Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Двайсет и четвърта глава
Адам ме отвежда в моя апартамент, където заварвам Робин и кучетата дълбоко заспали на дивана. Из дневната се носи дружно похъркване, а на телевизионния екран още се върти поредният епизод на шоуто на Опра. Минавам на пръсти, за да не събудя Саймън и Джени (опитът ми показва, че що се отнася до Робин, веднъж заспала, нея никой не може да я събуди, защото тя не просто заспива — тя изпада в кома), грабвам от хладилника бутилка вино и две чаши и се запътвам към стаята си. Вечерта е топла и задушна, затова с Адам вдигаме прозореца и се настаняваме уютно на стълбата на пожарния изход.
— Много съжалявам, че така избухнах в сълзи — изричам аз вероятно за хиляден път, докато сядам на металната стълба и наливам виното. — Голям срам!
— Няма проблеми — изрича той също за хиляден път и се намества на стъпалото над мен. После вади тютюна си, размахва го пред мен, като че ли иска да каже: „Нещо против?“, а аз поклащам глава. — Често ми се случва да имам подобен ефект върху жените.
Разсмивам се, усмихвам му се с благодарност и му подавам чашата.
— Е, както разбирам, разминало ти се е на косъм — продължава той, докато облизва ръба на цигарената хартия. — Да се опитваш да спасиш нещастното коте, а после да се окажеш в капан в градинката…
— Така си е — кимвам аз, като се моля вътрешно наистина да е повярвал на тази тъпа история. — Добре че полицията ме намери!
В моя защита настоявам да кажа, че не аз измислих тази история — беше полицай Маккрори. Веднага щом видя Адам, той го отведе настрани, „за да му обясни ситуацията“. Едва по-късно, когато си тръгвахме, и след строги инструкции към Адам „да се грижи за тази дама“, той ми бе намигнал над рамото на спасителя ми и аз бях отгатнала, че е намислил нещо. И това нещо изобщо не включваше налагане на закона със сила.
— Благодаря, че дойде да ме вземеш — усмихвам се стеснително аз. — Както и че прояви такова разбиране за всичко.
— Няма нищо. Удоволствието е изцяло мое — ухилва се той. — Свикнал съм да спасявам девойки в беда.
— Така ли? — Вторачвам се в него в тъмнината. Проблясъкът на лампичките от моята стая хвърля странни сенки върху лицето му и за момент се изпълвам с неувереност. Девойки ли? Какви девойки? Кои са тези девойки?
— Ами да — кимва той с абсолютно сериозна физиономия. — Това ми е второто хоби. Когато не нахълтвам неканен по откриване на изложби в галерии. — Поглежда ме и едва тогава забелязвам, че устните му играят, готови да се усмихнат. Щипвам го игриво по ръката, а той се провиква тихичко: — Хей, стига бе! Още си нося онази синка от предишния път!
— Е, сега й подарих другарче, да не скучае — отвръщам весело аз.
— Това ли ми е наградата, задето изоставих такъв хубав филм по средата?
Поглеждам го втрещено.
— Излязъл си на средата на филм? Заради мен?
— Аха. Една късна прожекция на „Ани Хол“ в „Пайъниър Тиътър“ — обяснява той, но когато вижда разтревоженото ми изражение, побързва да ме успокои. — Но не се тревожи! Гледал съм го стотици пъти, така че го знам наизуст. — Преправя си гласа и започва: „Ами, може да се каже, че и аз така гледам на връзките. Нали знаеш, всичко е абсолютно безразсъдно и налудничаво, и абсурдно, и… Но може би всички се връщаме отново и отново към тях, защото повечето от нас не могат без яйцата!“
Разсмивам се, но едновременно с това се изпълвам със задоволство и радост.
И нещо друго.
Съвсем изневиделица осъзнавам, че го харесвам. Ама наистина го харесвам! Дори и когато се прави на Уди Алън.
— Не, ето това ти е наградата! — отсичам и без да се замислям, се привеждам към него и го целувам по бузата. Усещам меката му кожа под устните си и лекия аромат на тютюн. А после, осъзнала, че съм се задържала точно една милисекунда в повече от любезното, се отдръпвам изчервена назад.
Ама че срам! Защо просто не го сграбча и не обсипя лицето му с целувки? Хайде де, Луси, нали си голяма куражлийка!
— Е, наградата не е кой знае каква, но… — допълвам притеснено, опитвайки се да обърна всичко на шега. Обаче никога не ме е бивало във флирта. Ето и сега — ако не му се натискам, правя нескопосани опити за шеги.
Погледът му се плъзва по лицето ми и за момент оставам с впечатлението, че ще каже или ще направи нещо. Обаче той като че ли размисля и отвръща: