Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

Якето му бе покрито с блещукащи останки от начупените микропроцесори.

— Чипове навсякъде – промърмори той, докато се оглеждаше наоколо. Беше се приземил в единия край на огромната зала, а вратата, през която бе влязъл първия път, се намираше на отсрещната стена. Между него и изхода лежеше лабиринт от стъкло.

Над главата му се чуха викове – охранителите бяха влезли в конферентната зала и бяха разбрали, че го няма там. А през вратата от лявата му страна нахлуваха още мъже, които се устремяваха по централната пътека.

А най-краткото разстояние между две точки е правата линия…

Чейс отново насочи пистолетите напред и побягна право към отсрещния изход. Това, че пътят му бе блокиран от стерилни стаи, въобще не го притесни – той не спря да стреля; стъклените стени, които му препречваха пътя, се пръскаха на парчета от изстрелите, а лаборантите побягваха панически в търсене на укритие. Той профуча през прозрачния лабиринт, който се разделяше пред него, осигурявайки му път, а блещукащите стъкълца се пръскаха под краката му като капки вода.

Пистолетът на Филип изщрака на празно. Без да се колебае нито миг, Чейс го хвърли, като продължи да стреля със своя автоматик по последната стерилна стая. С един куршум успя да счупи и двете стени – притича бързо през отломките, и докато се приближаваше към вратата, със свободната си ръка измъкна картата.

Охранителите тичаха след него на групичка. Той изстреля един куршум в тълпата с единствената цел да ги накара да потърсят прикритие. Те се разпръснаха на всички страни.

Плъзваме на картата в четеца…

Зелена светлина. Звън. Давай!

Той премина през вратата и веднага се устреми надолу по коридора, водещ към фоайето. На пътя му се изправи един охранител, но Чейс го отнесе с един куршум, още преди човекът да успее да се прицели.

Стигна до фоайето – невзрачно пространство със стенописи, изобразяващи микросхеми. Никаква охрана. Чейс се устреми към двойните врати. Мерцедесът на Юен все още стоеше отвън, шофьорът беше излязъл от колата и нетърпеливо се оглеждаше за шефа си.

Чейс не губи време в отваряне на вратите. Вместо това той стреля по тях, едновременно строшавайки стъклото и предупреждавайки шофьора да се маха от пътя му. После мина през празната рамка и се озона пред отворената врата на мерцедеса. Шофьорът бе разбрал намека му и сигурно вече бе отпрашил за Берн.

Чейс скочи в мерцедеса и откри, че двигателят работи. Шофьорът беше подготвен да откара шефа си на сигурно място колкото се може по-бързо. Но Чейс нямаше намерение да търси убежище, той натисна педала на газта и колата излетя от двора на фабриката, оставяйки след себе си само следи от изгорели гуми.

Трябваше да попречи на София да се измъкне с бомбата. На всяка цена.