Истината за случая Хари Куебърт

И като каза това, тя затанцува. Танцуваше в коридора, после в дневната, после на терасата. Танцуваше от радост, беше толкова щастлива. Приготви масата на терасата. Изтри росата, постла покривка и му подреди работното място с химикалките, тетрадките, черновите и грижливо подбраните на плажа камъчета, които да му служат за преспапиета. След това донесе кафе, гофрети, бисквити и плодове и сложи възглавничка на стола му, за да му е удобно. Искаше да се увери, че всичко е идеално, за да може да работи при най-добри условия. Така правеше всеки ден. Когато той се настаняваше, тя отиваше в къщата, където почистваше и приготвяше нещо за ядене. Грижеше се за всичко, за да може той да се съсредоточи само върху писането. Върху писането и нищо друго. Докато ръкописните листове се трупаха, тя ги прочиташе, нанасяше някои поправки, след това ги преписваше на чисто на „Ремингтън“-а, като работеше със страстта и всеотдайността на най-предана секретарка. Чак когато изпълнеше всички тези задачи, си позволяваше да седне до Хари - не твърде близо, за да не му пречи - и щастлива, да го гледа как пише. Беше жената на писателя.

През този ден си тръгна малко преди обяд. И както винаги, преди да потегли, му даде някои наставления.

- Приготвила съм ви сандвичи. В кухнята са. В хладилника има чай с лед. И да се храните добре. И да си починете малко. Иначе после ще ви боли глава. Знаете какво става, когато работите прекалено, Хари, любими, нападат ви тези ужасни мигрени, които ви правят толкова раздразнителен.

Тя го прегърна.

- Ще дойдеш ли по-късно пак? - попита той.

- Не, Хари. Заета съм.

- С какво си заета? Защо си тръгваш толкова рано?

- Просто съм заета и точка. Жените трябва да умеят да бъдат тайнствени. Четох за това в едно списание.

Той се усмихна.

- Нола...

- Да?

- Благодаря.

- За какво, Хари?

- За всичко. Аз... Аз пиша книга. Благодарение на теб най-после успявам да пиша.

- Хари, любими, точно това искам да правя в живота - да се грижа за вас, да съм тук заради вас, да ви помагам да пишете, да създам семейство с вас! Представете си колко ще сме щастливи всички заедно! Колко деца искате, Хари?

- Поне три!

- Да! Дори четири! Две момчета и две момичета, за да не се карат много. Искам да стана госпожа Нола Куебърт! Най-гордата със съпруга си жена на света!

И Нола тръгна пеш към Орора по пътя от Гуз Коув. Изминаваше това разстояние по два пъти дневно. Като стигна в града, зави по главната улица и продължи до градинката, където, както се бяха разбрали, я чакаше Нанси Хатауей.

- Защо в градината, а не на плажа? - оплака се Нанси, като я видя. - Толкова е горещо!

- Имам среща следобед.

- Какво? Не, не ми казвай, че ще ходиш у Стърн!

- Не произнасяй името му!

- Извикала си ме пак, за да ти осигурявам алиби!

- Хайде, моля те, покрий ме...

- Но аз непрекъснато те покривам!

- Още един път. Само още един път. Моля те.