Хюрем. Московската наложница

Дори и наложниците започнаха да подмятат жлъчни забележки направо в лицето или зад гърба ѝ, докато Хюрем минаваше покрай тях. Само и само за да я жегнат, подвикваха помежду си:

— Колко дни минаха вече? — питаше едната.

— Пет ли бяха, десет ли? — отвръщаше другата.

— Кажи го цяла година, красавице.

— Така си е, всяка вечер ми се струва като година.

— А как се топлиш нощем, като няма кой да хвърли дърво в огнището ти?

— Стига ми огънят на моята любов. Така съм се разгорещила, че пожар мога да запаля. Нали видя?… — не закъсняваше с отговора някоя от наложниците.

След тези думи избухваше смях и гласът на Сетарет калфа се извисяваше ядно:

— Къш! Хайде, гледайте си работата! На работа, казах!

Сетне се включваше и Джафер. Гласът му беше тъничък като на жена, но с едрото си тяло и страховития си поглед, който много му отиваше, той разгонваше като пилци наложниците, които се забавляваха на гърба на неговата господарка.

Погледът на Екатерина, която завистливо бе оглеждала Хюрем в хамама след първата нощ, сега също се бе променил. Щом я видеше, тя се усмихваше, сякаш искаше да каже: „Ето че и теб те изоставиха като мен!“, и същевременно лицемерно я утешаваше:

— Не унивай, сладката ми. Току-виж те потърсил. Имай търпение!

Фактът, че Сюлейман с дни не бе търсил Хюрем и не бе питал за нея, предизвикваше бурна радост в покоите на Гюлбахар хасеки. Наравно с нея ликуваха и прислужниците, които най-сетне си отдъхнаха от яростните ѝ изблици и побоите. Старата им господарка се бе завърнала. Гюлбахар ставаше рано сутрин, изчакваше търпеливо да я облекат и нагласят и слизаше в розовата градина заедно с три-четири жени. Смееше се, разговаряше, както преди, даваше подаръци на прислужниците. Дори и апетитът ѝ се възвърна.

Всичко стана точно както искаше и очакваше. Сюлейман помириса московската роза, откъсна я и я захвърли. Вярно, че и за нея още не бе питал и не я бе потърсил, но нищо. За никого не беше тайна, че падишахът се подготвя за военни действия. Къде се е чуло и видяло, когато на вратата чука война, той да зареже войниците и пашите си, за да тича в обятията на жена?

На единадесетия ден Гюлбахар навести Хафса султан с думите:

— Дойдохме да видим как е нашата майка.

Възрастната жена знаеше какво се крие зад това посещение, но не каза нищо. Посрещна майката на единствения си внук с обич и усмивка. Дори се престори, че не забелязва изражението в очите на Гюлбахар, което сякаш казваше: „Ах, ти, стара вещице. Видя ли как синът ти обезчести твоята московска гяурка и я захвърли“, както и намека в думите ѝ:

— Как сте, майко? По-добре ли сте сега?

Двете жени седнаха близо една срещу друга и започнаха да бродират, като през това време обсъждаха предстоящия военен поход. По едно време валиде султан, без да се замисля, сподели:

— Копнеем да видим лика на сина си.

А Гюлбахар не пропусна възможността.

— Ами че кой не копнее, уважаема майко? — не ѝ остана длъжна тя.