![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Усети, че й призлява. Не можа да продължи. Притисна длани до гърдите си, сякаш да забави ускорения пулс.
– Казвай! Какво си видяла! Господи, не позволявай на дъщеря ми да изрече онова, от което се страхувам!
По обзетото й от ужас зачервено лице Михримах се сети за какво се уплашила толкова много. Не можеше повече да чака.
– Не! – реагира, донякъде притеснена. – Погрешно си ме разбрала! Аз само видях... Други видях! Видях ги и се отвратих. Разбра ли? Отвратих се...
После й разказа всичко от игла до конец. За всичко, само не и за моряка с огнените очи, когото срещна на кораба.
За усещанията, които породиха у нея двамата от прислугата в харема, и за тяхната похотливост, за ръката, която пролазваше в сънищата и, за гърчовете... Накрая заключи:
– Ето на, отвратих се! Това имах да ти казвам!
Вдигна глава с поруменели бузи и погледна майка си. Ужасът, който побъркваше допреди малко Хюрем, сега беше заместен от покой. Тя погали дъщеря си по косата и промълви:
– Ех, мое хубаво момиче! Ще свикнеш, ще свикнеш... Аз свикнах... Момичетата свикват.
– Валиде, аз няма да свикна! – отвърна тя и стана. – А и не искам да свиквам!
Хюрем реши да охлади гнева на дъщеря си.
– Дъще, като казваме сватба, това не значи, че е още утре. Няма място за тревога. Да кажем, ще минат поне две години. Държавните дела на Негово Величество султана, походите... А и ти да пораснеш още малки А пък после...
– После какво?
– На Рюстем ага му предстои изпитание. Освен това, да видим и как ще ни служи.
– Не трябва... Не ме интересува. А и що за служба ще е това?
По лицето на Хюрем пропълзя зловеща сянка.
– Лов на свине, дъще! – прошепна тя. – Да видим дали ще успее ди си проправи път към кариера. Ако си изпълни добре задачата, ще му дадем дъщеря си. Ако не успее, ще намерим за дъщеря ни друг, по-подходящ съпруг.
– Боя се, че не се изразихте точно. Ще потърсите за дъщеря си друг съпруг, който ще служи на вас.
Изведнъж Михримах се сети за думите, на които не обърна внимание в момента, когато майка й ги изрече. Кръвта отново се качи в главата й.
– Преди малко вие не казахте ли, че куцукането му не се забелязвало.
– Така казах.
– Откъде знаете?
– Видях го.
– Какво?
Хюрем въобще не се усети и продължи:
– Поговорих си с него. Да, като ходи, леко понакуцва. Но не прекалено много. Ако не ми бяха казали, че зет ми е такъв, нямаше и да го разбера.
– Валиде, само не го наричайте зет. Кой се е оженил, та да ви е зет? Значи го викате тук и се уговаряте помежду си, без да ми кажете, без да ви интересува дали аз желая да се омъжвам или не?
– Да, за да разбера дали Рюстем е човекът, когото търся! Той ще е добър съпруг за теб, а на нас – добър зет. Стига да му оставяме пред муцуната обилно количество зоб.
Михримах блъсна с гняв вратата и излезе. Не чу подхвърлените зад гърба й думи на Хюрем:
– Върви си, върви си, невесто! – След което промърмори: – Бъди спокойна, моя Дуняшке! Майка ти продаде на дявола и душата си! От сега нататък живите ще сме ние, мъртвите ще са те!
КОРПУСЪТ НА МОРСКИТЕ ПЕХОТИНЦИ
Истанбул
Изчака, докато всички се приберат. Кризата можеше да го връхлети всеки момент. С такъв страх се живееше непоносимо трудно, но когато тя го сграбчваше, пълзящите из цялото му тяло болки бяха хиляди пъти по непоносими – те го изтезаваха до прималяване, а като се прибавеше и треската, която пък го подхвърляше неспирно насам-натам, място не можеше да си намери. Проклетите гърчове бяха толкова жестоки, все едно го пребиваха с камшик. Изпепеляваха му мозъка, караха го несъзнателно да вика, да крещи извън границите на възприятията.
Вярно, свещеникът го беше предупредил, че ще стане така. На раздяла му каза: „Трябва да си подготвен. Ще имаш кризи, чедо. Ще ти бъде I трудно, защото няма откъде да вземеш опиата“.
– Дай ми го тогава!
Свещеникът се засмя.
– Не мога. Когато османският кораб те освободи, не трябва да носиш нищо със себе си.
– Ами ако кризата ми започне пред тях?
– Ще започне. Ще помислят, че е епилепсия. А ти, ако те питат, им кажи, че тази болест те е сполетяла при изтезанията в Испания.
– Няма да издържа без опиата. Не мога да живея без него.
„Проклетник такъв!“ – въздъхна Алехандро при спомена за оня миг.
– Господ сили да ти дава, чедо! – благослови го свещеникът и го прекръсти. – В Константинопол ще се срещнеш с един човек, Алехандро. Той ще ти даде отварата.
„Ето че не я даде!“ – изсумтя сърдито той. Беше хукнал към Генуезката кула презглава с надеждата за спасение. Петият петък му определи човекът, с когото се срещна там. „Върви от Балат към Фенер“. И той вървя. Никой не дойде. На следващия ден отново притича до възрастния човек край кулата. Той пък го сряза: