![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Не! – изрече го тихо. – Не е това... Вашият баща се е оженил!
Видя изненадата в очите на Мустафа. Лиши го от възможността дори да попита коя е.
– Оженил се за една стоножка!
Мустафа изпъшка дълбоко.
– Няма ли да кажете нещо, сине?
– И да кажем, какво от това, валиде? Какво може да се направи?
Гюлбахар стана и се приближи до сина си.
– Много нещо! – прошепна му тя на ухо. – Ние пък ще смачкаме главата на стоножката!
***
За Гюлбахар и Мустафа нощта нямаше край. А Касъм от Карамюрсел се наяде до насита и след като се напи не с вода, а с бяло сладко вино се гаврътна в един ъгъл и заспа.
Гюлбахар изобщо не мигна. Плака горко. Отправяше молитви, | редеше клетви: „Ах, Сюлейман, искам и ти да изгориш! Да се гърчиш от болки и да се разкапваш отвътре, докато умреш!“
Дори не се и сети да прокълне Хюрем. А го правеше всяка нощ откакто Сюлейман грабна нея в своите обятия.
Биеше се по гърдите от болка и гняв, от унижението, което преживяваше. Хюрем вече беше обсебила властта. И нямаше да я изтърве. На всяка цена щеше да потърси начин как да изтръгне трона от Myстафа, за да го даде на своя син.
Ако не успееше да убеди падишаха той да направи това, вероятно. Изпадна в паника: „Боже господи! Ще го отрови и още преди новината смъртта на баща му да стигне до Мустафа, ще възкачи на трона собственото си копеле и ще постави всички пред свършен факт!“. После щеше да дойде и техният ред. Техният – нейният и на единствения принц.
Изтръпна пред надвисналата над главите им заплаха. Сега не беше време за плач и вайкане. Мерки трябваше да се предприемат - мерки! Едва стигнала до този извод, тя взе решение, че единственият й избор за Хюрем и нейните деца е смъртта!
Преди нощта да изсветлее в теменужените си багри най-напред по небето, сетне зад прозорците се появи розовеещ пояс.
– Стой и гледай, Сюлейман! – процеди през зъби Гюлбахар към изгряващия ден. – Да видиш как стоножката сама ще напъха копелето си на скорпиона!
А принц Мустафа до първи петли си мислеше: „Защо? Защо баща ми се е ожени за московската наложница?“. Дали не се случваше точно това, от което се страхуваше майка му? Дали московската наложница се стремеше да изтръгне трона от ръцете му? „Какво ще правиш, Мустафа - се питаше сам. – Ще седиш и ще гледаш как ти узурпират законите права?“ Нямаше ни най-малко намерение. „Настъпи ли часът, ще ида да си получа това, което ми се полага. Ще извадя меча, без да му мисля! Не ме интересува, че е съпруга на баща ми, че са негови деца! Ще ги убия! Няма да простя и на онова момиче, дето много знае. Как й беше името? А, да, Михримах!“
Прехвърли в главата си всевъзможни кръвожадни мисли. Потъна в кървави сънища. Не мина и час, когато светлината на зората блесна в очите му и го събуди. „Не! – каза си той. – Моят баща е справедлив човек. Сюлейман никога не е погазвал справедливостта. На кого ли е нарушил правата, та да ощети и собствения си син!
Тревогите му като че ли се разсеяха.
Касъм от Карамюрсел препусна на коня с поръчението, което Гюлбахар му връчи още в тъмни зори.
Този път Ала и Карамюрселиецът носеха известие от „Кошутата“ за „Свирачът“.
НОВИЯТ ДВОРЕЦ
Харемът
Беше решила никога повече да не отваря дума за сватбата, но не се стърпя. Този въпрос я човъркаше отвътре. След някой и друг ден отново попита майка си:
– Валиде, ще омъжите единствената си дъщеря за един сакат човек, ли?
– Но, дъще! За човека, който ще спаси всички нас от палача!
Гласът на майка й беше по-студен и от стомана. От очите на Михримах бликнаха сълзи на гняв.
– Аха! – изхлипа със сарказъм тя. – Казваш ми, значи, да предпочета коя смърт ще ми достави по-голямо удоволствие? Или от ръката на палача, или в обятията на Куция Рюстем, нали?
– Що за възпитание! Така ли се говори с майка?
– Да не е лъжа? Това е изборът, пред който сте ме изправили!
– Да не би да си избрала палача? Въжето или секирата? Кое от двете дъще?
– Нямам подобно намерение, валиде!
– Разбира се, че нямаш! Може би красивата дъщеря на султан Сюлейман и Хюрем се надява доведеният й брат, вече седнал на трона, да се смили над нея? Тогава иди и се просни в краката му! Целуни и 0ттъркай в лицето си полите на кафтана му, че да ти подари живота!
– Валиде!
Хюрем се престори, че не я чува. Думите излитаха от устата и вече със свистене.
– Или не, миличка! – изсъска тя саркастично. – Михримах султан има гордост! Метнала се е на майка си – с високо вдигната глава! Няма да я преклони и пред смъртта!
– Валиде!