Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

После отиде на дивана и седна отново.

– Виж, погледни тук! – направи с показалеца жест, като че ли тегли черта върху челото си. – Така е написано по челата ни. Или ние да сме живите, или те. Това не е фикс-идея! А факт!

Без да поглежда към дъщеря си, разтърсена от смесицата между чувствата на бунт и на мъка, тя продължи да говори, все едно на себе си:

– Ако живите са те, и гроб няма да имаш. Ха, нали много обичаш морето, като нищо ще те пъхнат в чувала и ще те хвърлят в него.

– Не те разбирам! – изпъшка Михримах. – Каква е връзката между тези твои страхове и моята женитба с този човек?

– Защото, дъще – подхвана тихо Хюрем, – в този момент силата, мощта на майка ти е илюзорна. Случи ли се нещо с моя султан, вихрите ще ме отвеят начаса. Искам да кажа, че за да останеш жив, са необходими власт и проницателност. Инициативност. Предателството трябва да се мачка, преди да те връхлети. Според теб бих ли могла да постигна всичко това ей така – както си седя в харема?

Михримах неочаквано се стъписа – как трябваше да отговори на този въпрос. От дете беше свидетел на майчините си страхове, че ще я убият. Обаче ги беше възприемала повече като натрапчива идея, като приумица.

Вярно, когато Гюлбахар и Мустафа пристигнаха в Истанбул заради тържествата по случай сюнета, тя видя злобните им погледи и сърцето й се сви, цялата изтръпна, но пак не повярва, че щом се качи на трона, доведеният й брат ще ги убие всичките, до един. Сега обаче се запита „Дали може да го направи?“ И с ужас констатира, че няма категоричност в отговор: „Не, не може!“.

– Защо мълчиш? Не можеш да си отговориш ли? – продължи майка й оттам, където беше прекъснала. – Няма отговор. Умре ли баща ти, не мога да ви спася. Трябва ни маша, която да потуши предателството още докато е в огнището, преди от искрата му да е лумнал пожарът. Маша с безгранична амбиция и алчност.

– И тази маша е някакъв си куц човек? – горчиво се засмя Михримах.

Хюрем се престори, че не я е чула.

– Хитър като лисица, безмилостен като змия, жесток като врага, мъж, който заради кариера и власт е способен да убие, без да му мигне окото!

По подражание на майка си Михримах също се престори, че не я е чула:

– И това е някакъв си куц човек!

– Един човек, който боготвори силата и парите!

Михримах се разсмя.

– Не пропуснахте ли нещо, валиде? – Тонът й беше абсолютно безчувствен. – Щяхте да кажете: „И който безспорно боготвори и нас?"

– Имаш право! – без ни най-малък смут се съгласи Хюрем. – Човек, който ме боготвори! Хитър, безмилостен човек, предан много повече от всеки друг, до смърт! Готов да изпълнява каквото му наредя! Човек, който е убеден, че ако прави това, което му кажа, ще се наемем да сложим печата на Великата Османска империя в неговия джоб.

Михримах потръпна. Майка й не търсеше за нея съпруг, а наемен убиец. Заради своите кроежи.

– И този човек е куцият Рюстем, така ли?