Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]

– Няма никаква причина! – тихо й отвърна.

Започна с пръст да чертае линии по атлазената покривка, на която седяха.

При тази гледка сърцето на Хюрем трепна. „И в този жест прилича на мен!“ – си рече наум. Преди години, когато в Кримския дворец седяха и си приказваха с майка Гюлдане и с Айбала хатун, самата тя чертаеше върху постелките същите пътеки, същите карти.

– Няма да се омъжа за него! – промълви Михримах.

Замълча, вдигна глава и без да поглежда към майка си, взе да прибавя към вече начертаните пътеки все по-нови и нови.

– Нито за него, нито за друг! Не искам да се омъжвам! За никого!

Настъпи дълго мълчание. Поне така се стори на Михримах. Опита се да погледне физиономията на майка си, без да вдига глава, изпод вежди за да разбере каква е нейната реакция, но не успя. Видя единствено как гърдите й се надигат и спадат при всяко вдишване и издишване.

„Ето на, не мога да се омъжа – си прошепна наум. – Насила ли ще ме омъжиш? Ще говоря с татко, ще го склоня.“

Искаше вече да се махне оттук. Понечи бавно да се надигне.

– Я почакай, принцесо!

Тонът на майка й не търпеше възражение, но прозвуча някак си разколебано.

– Не можеш просто ей така да ми заявиш „Няма да се омъжа за никого!“ и да си тръгнеш! Защо? Защо нямало да се омъжваш? Няма да помръднеш оттук, докато не ми кажеш!

Михримах усети, че й се завива свят. Пое дълбоко дъх, няколко пъти едно след друго.

– Защото... – измърмори под нос. Устните въобще не успяха да отронят думите, които напираха в мислите й. – Защото...

– Да? Защото...?

Най-сетне от устата й изригна като бунт онова, което не можеше да сподели с никого.

– Защото съм отвратена!

Хюрем повдигна зачервеното като рак сведено пак надолу лице на дъщеря си.

– Какво? От какво си отвратена?

– От онова нещо!

– Принцесо! Какви са тия брътвежи! Няма ли да спреш вече? От какво? Какво е това нещо?

– Ами... онова нещо!

Стрелата излетя, не можеше вече да я спре. Знаеше, че майка й няма да я остави на мира, докато не изплюе камъчето.

– Ами онова нещо! – повтори отново. – Нали разбираш?

– Не разбирам! Не мога да го разбера! Какво те отвращава?

Ръката на майка й я държеше за брадичката, без да я пуска, докато Хюрем се взираше в очите й. Михримах направи опит да се отърве, но Хюрем не й позволи.

– Казвай, от какво се отвращаваш!

– От това, което се върши в леглото!

Думите, които си беше забранила да изрече дори наум, излетяха от устата й на един дъх. Жаравата от пламналите бузи на дъщерята се пренесе и върху дланта на майката. Михримах изтръгна рязко главата си от пръстите й и се обърна на другата страна. Застинала на място за секунда Хюрем постепенно започна да идва на себе си.

– А ти откъде знаеш какво се върши в леглото?

– Защото... защото... Видях го!

Хюрем скочи уплашено. Опита се да овладее връхлетялата я паника: „Не може да бъде!“.

– Михримах!

В шепота на Хюрем бушуваха объркване и страх.

– Какво си видяла?... Или... Да не си...