Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Преди година и половина той, Клеър и Адам Тайрел се биха за свободата й с два демона Атрика — не трябва да се бъркат с другите три демонски вида, които в сравнение с тях бяха като пухкави зайчета. Бяха спечелили битката, а Адам бе спечелил момичето. Сега Клеър и Адам бяха дълбоко влюбени, а Клеър работеше като професор по магията на елементите в Сборището.
За момент Томас не каза нищо, после се обърна към тях.
— Нападаме фермата утре сутринта. Ще ги изненадаме и ще освободим всеки, когото са хванали.
Юмруците на Тео се свиха, без да иска. Да освободят всеки заловен; да, той искаше тази работа. Томас му кимна сякаш знаеше точно какво се върти в ума му.
— Тео, ти ще отговаряш за връщането на отвлечените. Мира ще ръководи екип, който да се опита да събере всякаква допълнителна информация.
Това означаваше да заловят вещерите и да ги накарат да говорят. Също добра работа.
— Какво ще правиш ти? — попита Джак.
— Щом пробием защитите, Мика и аз ще имаме друга работа. — Томас ги изгледа един по един и бе ясно, че няма намерение да дава допълнителни обяснения. — Това е. Получихте каквото искахте. Клеър, трябва да говоря с теб. Всички други може да си тръгват.
Свободни. Клеър трябваше да остане след училище. Адам й намигна и напусна стаята с останалите.
Тео се отправи към апартамента си. Живееше в Сборището откакто бе на осемнадесет, когато започна работа тук и получи една от най-големите квартири в къщата. Бе част от пакета за компенсация. Наистина вероятно не му плащаха достатъчно, предвид че рискуваше живота си по задължение при повече от един случай, но Тео не можеше да си представи да живее по друг начин.
Той влезе в хола си, който бе осеян със следи от ергенство — преметнати през облегалката на дивана дънки, лежащи до масичката за кафе обувки. Чинии, натрупани върху плота в просторната кухня, осеяна с готварско оборудване.
Кухнята бе причината да иска точно този апартамент. Земните магьосници трябваше да приготвят заклинанията и магиите си. По това те се отличаваха от другите видове магьосници, като не притежаваха седалище на магията в гърдите си като въздушните, водните и огнените магьосници. Земните магьосници предварително складираха сила в телата си. Някои от тях, като Тео, го правеха чрез магически заредени татуировки. Складираше също и в косата си, която стигаше до под раменете му.
Тео татуираше и останалите магьосници в Сборището. Оборудването му лежеше върху масичка за игра на карти в ъгъла на хола. Той огледа безпорядъка и потърка брадичката си. Да, наистина трябваше да наеме някой да дойде и да почисти.
Той съблече блузата си, остави я да се приземи до захвърлените му дънки и се отправи към стаята си за тренировки. Предстоящата атака увеличаваше кръвното му налягане и нетърпението му. Препускаше из тялото му, карайки го да трепери от енергията. Имаше нужда да изгори една част от нея.
Боксовият чувал висеше в средата на голямата стая, тежестите и оборудването бяха струпани по края. Нямайки особен социален живот, работата бе главната цел на Тео. За да си върши работата — да преследва вещери и да ги отвежда в Грибин, затворът на Сборището — той трябваше да бъде в идеална форма. Спортната му зала бе мястото, където Тео прекарваше повечето си време, може би конкурираща се само от кухнята.
Тео искаше единствено да накара Дъскоф да си платят. Живееше за това.
След като обви с лента ръцете си, той отиде право при чувала и започна, удряйки го със задоволително тупане, което отекваше нагоре по ръцете му и през раменете. Удар, удар, ритник със завъртане. Скоро целият му свят бе съприкосновението на тялото му с чувала, заглушаващо виковете в ума му и избледняващо спомените, които го преследваха с бледите подобия на предишната си същност.
Тренировката бе неговата медитация, отвеждаше го на място извън главата му, прочиствайки ума му и за кратко го даряваше с мир.
Когато бе на седемнадесет, бе отвлечен от Дъскоф. Бе посредствен земен магьосник, съвсем обикновен, но бе силен — по-силен от нормалното. Дъскоф го бяха взели за уязвим заради младостта му и понеже положението в семейството му не беше добро. Статусът му на рисков земен магьосник му бе спечелил еднопосочен билет към вътрешността на Дъскоф Интернешънъл. Когато примамването не бе проработило, бяха преминали към физически изтезания.