Танцът на мъртвите момичета [bg]

— Аз го ударих! — повтори бодро Ева и отново размаха стика да потвърди думите си. — Така че, не, не ни нарани. Ние го наранихме. Сами го направихме. Без всякаква помощ. А къде е баща ти? Той много бавно се притичва на помощ.

Шейн затвори вратата и пак я заключи, когато рокерът в коридора изстена и се претърколи на една страна. Не отговори, а това само по себе си бе отговор. Бащата на Шейн се нуждаеше повече от рокерите си, а не от Клеър или Ева. Без тях можеше. Дори по-лошо, двете вероятно се бяха превърнали в награда.

— Не можем да останем тук — каза Ева. — Не сме в безопасност. Знаете го.

Шейн кимна, но изглеждаше мрачен.

— Не мога да дойда с вас.

— Можеш, разбира се. Шейн…

— Той ми е баща, Ева. Само него имам.

Ева изсумтя.

— Е, аз бих се отказала от това, което имаш.

— Разбира се, ти си избягала от семейството си…

— Ей!

— Не ти е пукало какво ще им се случи.

— На тях не им пукаше какво ще се случи с мен! — Ева почти изкрещя. Изведнъж стикът в ръцете й сякаш доби друго предназначение. — Не намесвай семейството ми, Шейн, и представа си нямаш как стоят нещата. Никаква представа.

— Познавам брат ти — отвърна рязко Шейн.

И двамата млъкнаха. Тишината бе изпълнена с напрежение. Клеър се прокашля.

— Брат?

— Остави, Клеър — каза Ева. Тя звучеше твърде спокойно, което не й бе присъщо. — Не ти трябва да задълбаваш в темата.

— Всеки дом в Морганвил има тайна — каза Шейн. — Но твоите тайни са доста скандални, Ева. Затова не ме съди.

— Ето какво ще ти кажа. Защо не се разкараш от стаята ми, тъпанар такъв!

Шейн си взе железния лост, отвори вратата и излезе. Наведе се, хвана рокера и го изправи на крака, после го затътри към стълбите. Рокерът тръгна, като стенеше и се полюшваше.

Клеър надзърна през пролуката на вратата, увери се, че са заминали, после кимна на Ева, която хвърли стика и отвори вратата на гардероба.

— По дяволите — въздъхна тя. — Надявам се да няма нищо скъсано. Не се намират лесно дрехи в тоя град. Майкъл?

Клеър погледна през рамо. Купчина черно-червени мрежести неща се размърда и се появи руса глава. Той седна, като се освобождаваше от готическите дрехи, и безмълвно повдигна черни дантелени гащички. Прашки.

— Хей! — Ева изпищя и ги грабна от ръката му. — Лични вещи.

Майкъл просто се усмихна. За човек, когото са наръгали с кол, насекли и погребали преди по-малко от двадесет и четири часа, той изглеждаше забележително спокоен.

— Дори няма да те питам с какво си ги носила — каза той. — По-забавно е да си го представя.

Ева изсумтя и му подаде ръка да се изправи.

— Шейн заведе новия ни приятел долу. А сега какво ще правим? Не можем просто да се изпарим.

— Не и в мрежести дрешки — съгласи се той със сериозно изражение. — Преоблечи се. Колкото по-малко привличаш вниманието на тези мъже, толкова по-добре.