Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Анка (също). Ха, махвай са отпреде ми.
ЯВЛЕНИЕ VI
Горните, Злата.
Злата (свръснато на Райча). Ам’ти що търсиш тук, бре? Хади вън.
Райчю. Чорбаджията же си доде, па же иска да яде.
Злата. Хади вън ти казвам, не чуваш ли?
Райчю (като тръгва). Аз же ида, ам…хляб?… (Излиза.)
Злата (на Анка). Посглади са — дофтура…
Анка. Ах, боже, иде ли? (Зема да са глади.)
Злата. Скоро… Гуди си и капелето.
Анка. Не тряба.
Злата. Хем, като влезе, да го уловиш за ръката, знаш? Като авропейките…
Анка. Нито хората̀. Не ще остана като простачка, я! А, ето го иде.
ЯВЛЕНИЕ VII
Маргариди, Анка, Злата
Маргариди (който прави комплименти). Бонжур, мадмоазел.
Анка (която го посреща весело и го улавя за ръка). Бонжур, мосьо.
Злата. (която тоже го улавя за ръка). Бонджор, мушу.
Маргариди. Мерси, мадам Злата. Мосьо Деметриюс не е ли у дома?
Злата. Сегичка излезе да са срещне с ваша милост. Той без мушу Маргавриди не може; обича ви като брат.
Маргариди. Маргариди. О, и аз го обичам повече от брат; обичам и вас като същи мои роднини. И ако имате благодерение, можв да станем истински роднини.
Злата. Благодарението, мушу… от наша стране ше са намери… езер како да кажа…
Маргариди. Много ми е драго, мадам… също и от моя страна… сърцата ни са посрещват.
Злата. Тъй, мушу, посрещват са, ами… посреде има малко… кривичко, ама, ако ще господ, ще са оправи. Ваша милост си приказвайте, а аз си имам малко работа, ще прощавате, пардьон. (Пристъпва назад.)
Маргариди. Да, да! Вижте си работата, да не ви въздържам.
Злата. Да бяхме в Авропата, не щяхме да имаме тези работи; ама тука… на простата земя, како ше сторим?
Маргариди (ухилено). Тъй, тъй, добре казвате проста земя, проста.
Злата (като се покланя). Адию, мушу. (Излиза.)
Маргариди. Адийо, мадам Злата. (Улавя Анка за ръка.) Е, мадмуазел Аннет!… Я кажи ми как прекара тази нощ?
Анка (престорено). Добре, мосьо, мерси.
Маргариди (като зема стол за Анка и за себе си и сядат сред сцената едно до друго). Аз, горкият, цялата нощ с акъла на моята шер Аннет; заспя, събудя са, този ангел сѐ пред очи ми. И тъй душата ми си тиранисва… да… и тиранисва зле. Кажи ми, ма шер Аннет, имаш ли таквази тирания? Сетадир, любиш ли ма?
Анка. Хора от цивилизацията кой не ще ги люби.
Маргариди (любезно). Ти, ма шер Аннет, не си никак родена, за да станеш жена на един българин; натурата та е дарила, бога ми, с таквази шермантна хубост, с таквизи физически авантажи, с таквизи персонални грации, дето тряба да бъдат само за сентименталното сърце на един европеец. Да, ма птит ами, ти си родена да живееш не между игнорентите, простите, а в пазвата на цивилизацията.
Анка. Цивилизацията…да, тази цивилизация, която аз толкова обичам и желая…
Маргариди. Да, имаш резон. Голям грях ще бъде, ако останеш в тази простата земя.
Анка. Брат ми, който познава що ще рече цивилизация, същото казва; ами баща ми, като не е там… за да са разумее, е страшен противник.
Маргариди. Тъй са простаците. А майка ти?
Анка. Маня, тя… обича цивилизацията.
Маргариди. Браво. Ето жена, както тряба. Баща ви… настрана. Майка ти и брат ти са наши — са ва тре биен. Парконсеканс, ма шер Аннет, ти си ендепендента, стига да десидасаш и да са оставиш на мене. О тогаз, тогаз… шер Аннет, ще видиш светливата Европа; да… ще отидем на Виена, на Париж, на Лондон и…други много, много цивилизовани градове, дето ти ще са видиш… как да ти кажа?… Да речем… в рай — никак по-долу. Идваш ли?
Анка. След едно законно венчавание, да.
Маргариди. Сичко това ще са извърши… разумявате… да речем… тук близо у едно село, дето имам най-голяма енфлюенция; стига да заповядам, и сичко е готово.