Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)
- Автор: Войников Добри
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Криворазбраната цивилизация (Смешна позорищна игра в пет действия)». Краткое содержание книги:
Баба Стойна. Неи късметя й готов, сал вий да речете, ха!
Злата. Нейния късмет господ го знай.
Баба Стойна. Мястото си й млого добро, хаджийке, езер како да кажа, кусур няма: момчето си й баш търговец, дюгеня му й пълен с имание, мющериите му не са ексик; насетне и… къща, покъщнина, сичко натъкмено; да влезеш в къщата му, да ти й драго да…
Хаджи Коста. Млад ли й?
Баба Стойна. Момчето си й младо, ами думата му за днес са слуша посред търговците; защо че думата му й на място: умно, мъдро, разумно. Па сетне и с добри табихети — кротко като ягне, от уста му хапката да земеш.
Злата. Да чуйме името му.
Баба Стойна. Аз съм го видяла млого мунасип като за вас; защо че и той, като кир хаджията, днес са е нарекъл баш търговец в града ни. На негов кръст рожбата ви рахат ше стори. Защо че ше си бъде сама ступанка в къщата: няма нити свекърва, нити зълва да ѝ са месят. Един баща… и той…
Хаджи Коста. Е, е, сещам са!
Злата (любопитно). Кой, кой?
Хаджи Коста. Хаджи Станюв син, Митю, тряба да бъде.
Злата (с негодувание). Хаджи Станюв син?… Той нека си търси на друго място късметя, бабо. Нашата мома не е още за женение.
Хаджи Коста. Ти там мълчи. (На бабата.) То… момчето познавам го… твърде добър копилаш — знай да си върти дюгеня.
Баба Стойна. Хелбетя, вий базиргените познавате си, дето рекли, и зъбите.
Злата. Твърде добър, ами не е като за нас.
Хаджи Коста (намусено). Ма че какъв сякаш? От небето със джюмбюл ли да е слязъл?
Злата (смело). Сега светът на друго са тегли; простотата пари не струва веке, не.
Хаджи Коста (презряно). Ами?
Злата (гордо). Учение тряба, учение, цирвирзакция.
Хаджи Коста. Цир-вир-закция… ей, сетне?
Баба Стойна. А че, хаджийке, то момчето не си й без книга — перото му работи… Езер, търговщината, тя без учение бива ли?
Злата. То таквоз…секи знай. Учен челяк са казва, дето знай да са носи тъй, хе… ученско, скършено, евгенис.
Баба Стойна. Кесията, гледай, хаджийке, кесията! Тя да е пълна; то… скършеното, изтънченото… то къща не гледа, не.
Злата (смело). Вранцушки знай ли? — Не. Нека отиде да са научи, па… тогаз…
Хаджи Коста. Ти мене гледай, бабо; тя не знай како бърбори.
Злата. Тъй, зер, бърбори.
Хаджи Коста. Да му кажеш ти нему да са срещне с мене.
Баба Стойна. Да му кажа, хаджи.
Злата (гневно). Како думаш, хаджи?
Хаджи Коста (като я изгледва криво). Тук аз буюрдисвам, анадънму?
Баба Стойна. Ам’че то, бащата… езер… какото каже, то бива — ний, жените, ума ни й сѐ слаб. Защо рекли: на жената косата дълга, ами умът ѝ къс.
Злата. Мене момата ми не е за женение. Толкоз…
Хаджи Коста (на бабата). Ти да му обадиш щото ти казвам аз.
Баба Стойна (като става). Тъй като е, да му нося аз нему млого здравие и да са срещнете.
Хаджи Коста. Да, да дойде у дома.
Баба Стойна. Твърде добре, хаджи. Оставайте си със здравие. (Отива.)
Хаджи Коста. Със здравие, бабо.
Злата (след бабата). Да си търси на друго място късметя.
Хаджи Коста (гневно, като става). Мълч, че ти разбивам устата. Гиди патка… Гледа да отдели момичето от късмет.
Злата. Да я убиш, тя не ти зема такъв простак.
Хаджи Коста. Бе, хей, будала, от туй момче по-добър ли же намериш? Пръв момък в града ни, анадънму?
Злата. Хелбеття ше са намери един да знай вранцушки.
Хаджи Коста. Тебе баща ти вренец ли беше?
Злата. Бащите ни като са били дебели българи, па и ний да останем като тях простаци, тъй ли?
Хаджи Коста. Я гледай куфа!… Не та е срам! Тя са прокопсала, я — като са облякла по модата, станала мадама, анадънму?
Злата (пристрастно). Како щеш казвай, не мож спре сегашното, хе! Модите си вървят и светът са обръща на цирвирзакцията, е!
Хаджи Коста. Я, тий моди ти развъртяха тебе мозъка я!
ЯВЛЕНИЕ IХ
Анка, пременена, Хаджи Коста, Злата
Анка. Хайде, ма! Късно стана, кога ще отидем? Хората са събраха на свадбата.