Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
Да се върнем към предговора на Любомир Левчев. Защото той също е част от преосигуряването при издаването на тази книга. Няма съмнение, че Левчев е един от ранните, близки приятели на Константин Павлов. И че този предговор е писан и с любов, и с уважение, и с едно „но“, предопределено от отношението на властта към стиховете на К. Павлов и от мястото в йерархическата стълбица на Левчев.
Левчев е прав и искрен, когато пише: „Мисля, че една случайност (за която нося известна вина) хвърли Константин Павлов в обятията на вестник «Стършел». Съвсем не беше случаен обаче неговия самороден, искрящ талант на хуморист и сатирик от ведбаловски тип“. Но не е съвсем точен, когато казва: „И се забрави онзи слънчев Константин Павлов — поетът на радостното въодушевление“. Защото дори цитираните от него юношески „лекокрили стихове“, подсказват накъде ще се развие талантът на К.Павлов:
Любомир Левчев, сам чудесен поет, е един от малцината, които много добре знаят силите и обстоятелствата, ускорили отнемането на „слънчевостта“ от Коста. Силите и обстоятелствата, които караха поета да заговори със „загадъчни сигли“. Защото директното назоваване на криещото се зад: „Което“, „Онова“, „Все пак“, „Нещото“ във всеки случай би затегнало до край примката, която и без това стягаше гърлото на сатирика.
Любомир Левчев не е искрен, когато пише: „И човек умира от срам, че е неспособен да проникне до дъното на техния специален смисъл“. Вярно е, че много от отричащите, и малцината прехвалващи Константин Павлов критици не разбираха този „специален смисъл“. Левчев, за разлика от тях, го разбираше. Той разбира и „урурунгелите“, за които казва, че са обяснени под линия, и че „очевидно те са роднини на тенците и варблюдите на Йордан Радичков“. Всъщност, те са равностойни, дори предшестващи, „плашила“, така широко известни от народните поверия из българските земи.
„Но има и думи, които си остават напълно тайнствени като скулптурите на остров Пасха. Това са всички тези — Персифедрон, Фретон, Фритоли, Жиг… А Йоланта?… — пише Любомир Левчев. — Не е ли по-добре да се правим, че разбираме смисъла на тези слова? Да се усмихваме доброжелателно и тайнствено като самите тях. И да си мълчим, че може да станем за присмех…“
Горе долу същите думи чух от един литературен критик, когато редактирах детската книжка на К. Павлов „Фьони мъти кръгли речни камъни“. Фьони мъти кръглите речни камъни, които са кафяви, продълговато кръгли, много си приличат, само тя може да ги различи. Те имат имена: Фреска, Фон, Фретон, Фритоли, Персифедрон, Орон, Жиг. Фьони си ги мечтае — от кое камъче какво ще стане. Фреска ще бъде „прекалено женствена“, „трябва да внимава с нея — красота и доброта, събрани заедно, добро не носят“ (Кое е по-доброто и разбираемо име за „красота и доброта, събрани заедно“ от Фреска?) Доверчивият и непохватен Фон „ще се разболее от детски паралич и ще му изсъхне лявото крило“. Фретон, „груба сила, без чувствителност“, ще извади едното оченце на Жиг. Веселият дебелак Фритоли, ще има склонност „към шеги без остроумие. Ще го заколят млад“. Любимец на Фьони е Персифедрон — „пъргав и стеснителен, поривист и сдържан“. Орон (К. Павлов имаше куче Орон, посвещавал му е и стихотворение б.а.), „няма да признае Фьони за родител — възмездие за сторен грях — преди, някога, далече назад.“ Жиг, смята Фьони щял да има „хитро изражение“. Фретон ще му извади едното оченце, от което „лицето му ще захитрее още повече“.
Какво е Фьон, уважаеми литературни критико? Вятър. Даже не какъв да е вятър. Наскоро един съвсем начеващ автор писа: „от пустогорието повява фьон.“ Вятърът не може да измъти кръглите речни камъни. Може да „извее“ недоизвяното в главите ни.
И е тъжно това.
Но мечтаните Фреска, Фон и т.н. няма да се родят.
„Има ли нещо по-тъжно от това?“
Каквото и да си мислите, на която и „писта на модернизма“ да поставяте К. Павлов, него го боли за „късното появяване“ или изобщо за непоявяването на различните гласове, колкото нежни или несимпатични да са те. Преди вас, преди нас, преди да е добила популярност чуждата дума плурализъм…