Ранни дългове ((книга първа))
- Автор: Ботунски Марин
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ранни дългове ((книга първа))». Краткое содержание книги:
… Оставил ми е в квартирата на ул. „Кетхудова“ (там, дето сега са ателиетата на майсторите на художествени занаяти, в Етнографския комплекс) ръкописа на новонаписаната книга „Спомен за страха“. Прехласвах се и изтръпвах, като я четях. Една от вечерите бяхме се събрали с артистите Георги Горанов, Иван Манов, те водеха със себе си драматурга на театъра Антим (Костов?). Рецитираха се стихове, пяха се песни, пи се вино. По някое време Антим взе да разглежда книгите поставени върху работната ми, видя ръкописа, заразлиства го… После до късно водихме спор за новата постановка на врачанския театър…
На другия ден, привечер, като се прибрах от работа, преподредих нещата си и видях, че ръкописа на книгата на Коста го няма. (Тогава не знаех, че пише стиховете си само в един екземпляр). Георги Горанов и Иван Манов ми бяха много близки приятели и съмнението падна върху драматурга. Цяла седмица не бях на себе си, но и не казвах на Коста за случилото се. И изведнъж книгата се появи. Заедно с две мои книги ги донесъл, както каза хазяйката, човек с очила.
Много дълго гледах накриво този Антим, дори в яда си изказах крайно мнение за негова пиеса, въпреки че пиесата общо не струваше…
Това е книгата, която излезе от печат през 1998 г. — фототипно издание. На втората корица е отпечатана стенограма от заседанието на редакторския съвет на издателство „Български писател“. Тъжно ми е за думите на Блага Димитрова: „Аз много добре помня, че подписах тази книга един ден преди смъртта на баща ми. С Константин Павлов имах последен разговор на 3.XII, това е времето, когато излезе повестта на Солженицин и стиховете на Евтушенко. А книгата на Павлов, както личи от заглавието «Спомен за страха», се отнася за миналото. В такъв момент и в това психологическо състояние аз си казах, че нямам право да спирам книгата“. Не е събрала кураж Блага Димитрова да отстои мнението си и е предала поета. Предала го е, за да спаси себе си, редакторския си пост.
Още по-тъжно е от думите на Ивайло Петров: „Константин Павлов трябва да поработи в художествено отношение. Стихът му не е добър. На места дори в езиково отношение двусмислиците биха могли да се променят, макар че тези двусмислици са сега известна мода в поезията.“
И изведнъж двамата големи автори се смаляват. Като граждани, като доблест.
През 1964 и началото на 1965 година често се отбивах в заведението срещу Народния театър „Бамбука“, което беше свърталище или нещо като клуб на писателите. Влизал съм сам, за да търся или изчаквам Константин Павлов. Влизали сме заедно. Само че за Коста „Бамбука“ беше сцена за изява, а аз бях тръпнещият и очарован зрител.
В ония години беше много популярна и използвана неговата малка сатира:
Усмихвахме се слушайки я. Не мислехме (или не разбирахме), че този нож държи и авторът. И го стиска с все сила. Скърца със зъби, но го стиска. Тогава още не бяхме разбрали предупреждението на Н.В. Гогол: „в мрака всичко диша измама“.
Не малко време Константин Павлов стоя безработен. И безпаричен. Ходех на изпити в Университета и след всеки изпит се виждахме. Щом съм бил „изпит“, трябвало да се „напия“. Ходехме в заведението срещу университета. След като приключвахме сметката Коста вадеше една сгъната двулевка: „Вземи, за да ми е сладко пиенето.“ Болеше ме. Той, дето можеше да даде всичко, което има, на приятелите си, сега само стискаше зъби.
Излезе неговата втора стихосбирка — „Стихове“. Редакторът, или издателството не бяха пропуснали да се застраховат — книгата излиза като „творчески експеримент“. (Май единствения случай в българската литература!) Поезията на Константин Павлов беше станала по-драматична, по-абстрактна. Мнозина смятаха, че „закодираните“ Персифедрони, Фретони, Йоланти, Фритоли отвеждат встрани от популярната разбираемост на смисъла. Ала съвсем близо до тази „неразбираемост“ се намираха златните зрънца на изстрадания собствен опит, на прокараните нови пътеки, които се съпротивляваха, по свой начин избягваха и осмиваха натрупания шаблон и догматизъм в мисленето.