Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Този път чака няколко минути. Чу се трети глас, също женски, тих и напевен. Може ли да даде името, адреса и номера на кредитната си карта? Той то направи. Кога желае да се срещне с господин Мийкс? Ако може утре сутрин. Дошъл е от Чикаго само за няколко дни. Ще му бъде ли удобно утре сутрин в десет часа? Да, напълно. Значи в десет? Добре.
Връзката бе прекъсната. В първия момент остана вторачен, след което остави слушалката.
Отиде на рецепцията, купи си „Таймс“, изпи няколко уискита — „Гленливет“ и вода с лед, както обикновено — след което отиде на вечеря. Нахрани се с вестник пред себе си, като плъзгаше поглед по колоните без особен интерес. Съзнанието му витаеше другаде. Към седем часа се озова отново в стаята си. Изгледа телевизионен репортаж от Ел Салвадор, като се питаше как е възможно толкова години хората да продължават да се убиват най-спокойно. Последва забавна програма, но той я остави да тече без да я гледа, защото внезапно почувства потребност да обмисли подробностите на предстоящето си начинание. Вече ги бе премислял десетки пъти, но продължаваше да има чувство на неувереност.
Даваше ли си сметка какво прави и с какво се е захванал?
И този път отговорите бяха същите, както и преди. Да, знае какво върши, дава си сметка в какво се замесва, поне доколкото може. Капка по капка, не трябваше да забравя. Знаеше, че трябва да скъса с много неща, ако това кралство Ландовър се окаже реално, но повечето от тези неща бяха в сферата на материалните интереси и удобства, а за него те вече нямаха особено значение. Коли, влакове и самолети, хладилници, печки и миялни за чинии, вътрешни тоалетни и електрически самобръсначки — човек се отказва от всички тези модерни постижения дори ако поиска иде на риболов в Канада. Само че когато отива на риболов, ги оставя само за няколко седмици. В случая нямаше да бъде така. В случая щеше да бъде за доста по-дълго и нямаше да прилича на никакво летуване — поне така си мислеше.
Какво ли ще бъде, попита се внезапно той. Какво ли ще бъде това приказно царство Ландовър — това царство, което кой знае как бе предложено за продан в някакъв фирмен каталог? Дали ще е като страната на Оз с крилати маймуни, с магьосници и с говорещ тенекиен човек? Дали щеше да има път, покрит с каменни плочки?
Наложи му се да устои на внезапния порив да си вземе куфара и да се махне по-скоро от Ню Йорк, преди да се е замесил в цялата тази работа. В интерес на истината, няма никакво значение дали в начинанието му има здрав смисъл и какво ще му предложи бъдещето, към което се е отправил. Значение имаше единствено съзнателното решение да промени живота си и то така, че да намери смисъла, който му убягваше. Старите хора казваха, че който го е страх от мечка, не бива да ходи в гората. Ала тога значи да оставиш живота да мине покрай тебе, без да те докосне.
Той въздъхна. Проблемът бе, че всички тези отколешни поговорки винаги изглеждаха по-верни, отколкото са.
Забавната програма отстъпи на последните новини, прогнозата за времето и спорта. Бен се съблече и си сложи пижамата (дали в Ландовър носеха пижами?), изключи телевизора и отиде в леглото.
На следната сутрин се събуди рано, защото бе спал зле, както винаги през първата нощ далеч от дома. Взе си душ, избръсна се, облече се в тъмносиния делови костюм, взе асансьора до регистратурата, където си купи сутрешното издание на „Таймс“, и отиде в „Оскар“ да закуси.
Към девет часа вече бе на път към „Роузънс“.
Реши да върви пеша. Това решение бе продиктувано от предпазливост и инат. Фирмата беше на шест-седем пресечки от хотела, на „Лексингтън“, а такова кратко разстояние трябваше да се изминава пеш. Денят бе метално сив и хладен, но дъждовете се бяха оттеглили на североизток над Нова Англия. Таксито щеше да бъде излишно прахосване на пари. Още повече, че като вървеше пеша, той щеше да стигне до фирмата бодър и уверен в себе си — а това му бе необходимо. Съдебният адвокат у него можеше да оцени предимството да владееш положението още с влизането.
Той се остави есенната утрин да го събуди напълно, като ходеше бавно, ала въпреки това пристигна към девет и Четирийсет. „Роузънс“ представляваше петнайсететажна сграда с прозорци от хромирано стъкло и два над трийсететажни небостъргача, разположени на „Лексингтън“ и една пресечна улица. Сградата бе стара, явно префасонирана след появата на небостъргачите и старинната каменна фасада се съчетаваше с някои по-модерни елементи. Витрините от страната на „Лексингтън“ бяха пълни с модни дрехи, демонстрирани от манекени със замръзнали усмивки и празни погледи. Колите в този късен утринен час минаваха покрай тях без усмивки и без да ги удостояват с внимание. Бен мина покрай витрините до един южен покрит вход и влезе през две двойни врати във фоайето към магазина.