Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Трябваше да има.
Загледа се в цветната картинка — рицаря в двубой с дракона, девойката пред дворцовата крепост, магьосника, който правеше заклинанието си, и вълшебните същества, които гледаха всичко това. Ландовър. Една мечта от Книгата на желанията.
Избягайте в царството на мечтите си…
Срещу един милион долара, разбира се. Но той разполагаше с тези пари. Имаше достатъчно, за да си купи трикратно Ландовър. Баща му и майка му на времето са били богати, а и той самият имаше просперираща практика. Милионът беше на разположение — ако реши да го похарчи по този начин.
А трябваше да проведе и разговор с този Мийкс. Това го изпълваше с недоумение. Защо беше необходим подобен разговор — нима за преценка на желаещите? Да не би да си въобразяват, че ще имат кой знае какъв избор? Много е възможно — та нали ставаше дума за избор на крал!
Той си пое дълбоко дъх. Що за крал можеше да излезе от него? Разполагаше с парите да си купи цяло кралство — но не беше единствен. Имаше физически и интелектуални качества, но и други ги имаха. Беше милосърден. Беше почтен. Беше проницателен.
Та той направо се е побъркал!
Допи си чашата, затвори Книгата на желанията и отиде в кухнята да си приготви вечеря. Това му отне много време — приготви си доста изискано ястие от телешко със зеленчуци и си го сервира с вино. Щом се нахрани, отново се върна в хола и седна на дивана пред Книгата на желанията.
Вече знаеше какво ще направи. Май го знаеше от самото начало. Имаше нужда отново да повярва в нещо, да изживее отново онази магия, заради която се бе обърнал към юридическата практика — онова удивление и вълнение, което тя бе внесла в живота му. И най-вече се нуждаеше от предизвикателство — защото само то можеше да придаде смисъл на живота му.
Ландовър наистина му го предлагаше.
Все още, разбира се, не можеше да бъде напълно сигурен. Всичко можеше да се окаже пародия, както си представяше Майлс, в която драконите да са огромни игуани, а рицарите и магьосниците — преоблечени актьори. Можеше да се окаже, че мечтата е пародия, разиграване на продуктите на въображението. Дори ако всичко бе реално — ако всичко бе според рекламата и картинката, която я придружаваше — пак можеше да се окаже не както в мечтите. Можеше да се окаже съвсем прозаично като сегашния му живот.
И все пак предизвикателството си струваше, защото на настоящото му съществуване му бяха познати и не криеха неизвестни за него. По някакъв необясним начин съзнаваше, че каквото и да избере, сега, когато Ани я няма вече, единственият погрешен избор би бил да се откаже от правото на избор.
Отиде отново до барчето и си приготви коктейл. Загледа се тържествено в огледалото и отпи.
Чувстваше се приятно възбуден.
На идната заран Бен отиде в офиса, само колкото да отложи ангажиментите си до края на следващата седмица и да свърши някои неотложни дела. Каза на секретарките и на студента, който беше на стаж, че си взема кратка отпуска. Всичко можеше да почака, докато се върне. Майлс беше в съда в Кристъл Лейк, тъй че не възникнаха въпроси. Толкова по-добре.
После позвъни на летище O’Хеър и си запази билет за самолета.
По обяд вече летеше за Ню Йорк.
МИЙКС
Ню Йорк го посрещна хладен, сив и затворен в себе си. Назъбените му кости се забиваха в небето, обгърнато в облаци и мъгла, а гладката му кожа лъщеше от постоянния дъжд. Бен наблюдаваше как градът изниква под него, като по някаква магия, докато самолетът летеше над водите на Ийст Ривър и се спускаше към празната писта. Далечните магистрали бяха претъпкани и изглеждаха като кръв, която циркулира по вените и артериите, ала градът напомняше труп.
Той взе такси от летище Лагуардиа до хотел Уолдорф, облегна се мълчаливо, докато шофьорът си тананикаше някаква мелодийка и престана да му обръща внимание. В Уолдърф си нае единична стая, преодолявайки изкушението да наеме апартамент. В Ландовър нямаше да има подобни модерни апартаменти. Това сигурно бе безсмислен аскетизъм, но все от някъде трябваше да се почне, а защо не и оттук. Както се казва, капка по капка, вир става.
Отиде в стаята си, разопакова багажа за около пет минути, взе Манхатънския телефонен указател и потърси номера на „Роузънс“. Намери го, отпечатан с ярки букви, набра и зачака. Когато телефонната централа отговори, той поиска отдел „Работа с клиенти“ и го свързаха. Каза, че се интересува от една обява в Коледната книга на желанията и трябва да се срещне с господин Мийкс. Настъпи пауза, въпрос за номера на обявата, след което го свързаха.