Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Сега, когато баба вече я няма, аз обитавам най-голямата спалня. С неуверени крачки се запътих към предишната си стая. Два месеца по-рано Бил си направи скривалище под стария ми гардероб с подвижен капак за достъп към него. Свърши чудесна работа.
Първо се уверих, че никой не ме наблюдава от прозореца, а после отворих гардероба. На пода му нямаше нищо друго, освен парче мокет; същия като този, който покриваше стаята. Отместих го, вдигнах капака и надникнах в тъмната дупка отдолу. Беше препълнена: компютърът на Бил, кутия с дискове, монитор, принтер.
Значи Бил бе допускал, че това може да се случи и беше скрил тук нещата си, преди да замине. Значи ми се е доверявал все пак, независимо че на него не можеше да се вярва особено. Кимнах и върнах мокета обратно на мястото, като старателно го затъкнах по ъглите. На пода в гардероба държах мои неща, които в момента не използвах, — кутия с летни обувки, плажна чанта с хавлии и слънцезащитни лосиони, както и сгъваем шезлонг за плаж. Напъхах и един голям чадър в ъгъла и реших, че гардеробът ми вече има напълно реалистичен вид и не би могъл да събуди каквито и да било съмнения. Плажните ми рокли висяха на закачалки заедно с няколко много леки халати за баня и летни пижами. Цялата ми енергия се изпари, щом осъзнах, че съм изпълнила последната молба на Бил, а нямаше начин да го уведомя, че съм го направила.
Едната ми половина (жалката) искаше да му каже, че съм оправдала доверието му; другата копнееше да се затвори в бараката за инструменти и да подостри един наръч дървени колове.
Неспособна да взема каквото и да било решение, аз просто допълзях до леглото и се напъхах обратно под завивките. Загърбих онази част от живота си, в която вечно се стремях да върша всичко както трябва, да съм силна и щастлива, и практична, и отново потънах в океана на своята мъка и съкрушителното усещане за предателство.
Когато се събудих, отново беше тъмно, а Бил лежеше до мен в леглото. О, слава богу! Завладя ме огромно облекчение. Сега всичко щеше да бъде наред. Усетих студеното му тяло зад себе си, обърнах се на другата страна и го прегърнах, все още сънена. Той разтвори дългия ми силонов халат и плъзна ръка по крака ми. Положих глава върху тихата му гръд и се наместих удобно. Ръцете му се обвиха около мен, тялото му се притисна към моето и аз въздъхнах от радост. Пъхнах ръка помежду ни, за да разкопчая панталона му. Всичко си беше отново постарому.
Само дето той миришеше различно. Отворих рязко очи и отблъснах коравите като камък рамене. Неволно изпищях от ужас.
— Аз съм — изрече познат глас.
— Ерик, какво правиш тук?
— Гушкам се.
— Ах, ти, кучи сине! Помислих те за Бил! Помислих, че се е върнал!
— Суки, имаш нужда от душ.
— Какво?
— Косата ти е мазна, а дъхът ти може да гътне и кон.
— Сякаш ми пука какво мислиш — отвърнах аз с безразличие.
— Отивай да се приведеш в приличен вид.
— Защо?
— Защото трябва да поговорим, а съм сигурен, че едва ли ще искаш да водим дълъг разговор в леглото. Не че аз имам нещо против да се повъргалям в постелята с теб — той се притисна към мен, за да ми докаже, че няма абсолютно нищо против. — Но предпочитам да е с чистоплътната Суки, която съм свикнал да виждам.
Това бе достатъчно да ме изстреля от леглото на мига. Горещият душ ми се стори като мехлем за премръзналата ми кожа, а гневът набързо затопли душата ми до прегряване. Ерик не за пръв път ме изненадваше така в собствения ми дом. Щеше да се наложи да анулирам поканата му за достъп. Какво ме е спирало да направя тази решителна крачка досега? Това, което ме спираше и в момента: малката подробност, че ако някога се нуждаех от помощ, а той не можеше да прекрачи прага, щях да се превърна в труп още преди да съм успяла да изкрещя: „Влез!“.
Бях взела със себе си в банята бельо, джинси и един коледен пуловер в червено и зелено, с картинка на елен, защото се намираше най-отгоре в чекмеджето на скрина ми. Човек може да носи подобен кич само един месец в годината, затова се старая да изцеждам тази възможност максимално. Изсуших косата си със сешоар и съжалих, че Бил го няма до мен, за да я среше; той много обичаше да прави това, а аз с удоволствие му го позволявах. Представих си ясно тази мила картинка и за малко да ревна отново, но опрях чело в стената и останах така известно време, докато се съвзема. Поех дълбоко въздух, обърнах се към огледалото и си сложих малко грим. От летния ми слънчев загар нямаше и следа, но лицето ми все пак изглеждаше доста свежо и приятно, благодарение на солариума във видеотеката на Бон Темпс.