Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Четиримата мъже, които се опитваха да игнорират Джейн, докато ближеха бирите си със скоростта на костенурка, най-после довършиха питиетата си и напуснаха бара. Всеки от тях хвърли на масата по един долар бакшиш. С клиенти като тези скоро нямаше да видя дупките на алеята ми запълнени.
На Арлийн й оставаше още половин час до края на смяната, но тя поиска разрешение да си тръгне заедно с Бък. Децата й все още бяха в дома на майка й, така че двамата с Бък можеха да се усамотят в караваната за известно време.
— Бил скоро ли се прибира? — попита ме тя, докато навличаше палтото си. Бък си говореше със Сам на тема футбол.
Свих рамене. Беше ми звъннал преди три нощи, за да ми съобщи, че е пристигнал благополучно в „Сиатъл“ и се среща с… когото трябваше да се срещне. Когато се опитах да му се обадя, чух съобщение: „Абонатът е недостъпен“. Това чудесно описваше цялата ситуация. Приех го като лош знак.
— Той… липсва ли ти? — лукаво попита тя.
— Ти как мислиш? — отвърнах аз с едва доловима усмивка. — Хайде, тръгвай, отивай да се забавляваш.
— Бък е много добър в забавленията — похотливо измърка тя.
— Късметлийка!
И така, Джейн Боудхаус бе единственият посетител в „Мерлот“, когато се появи Пам. Но все едно нямаше никого, защото Джейн витаеше в друга реалност.
Пам е вампирка и съсобственичка на „Вамптазия“ — туристически бар в Шривпорт. Тя е втора в йерархията им след Ерик. Пам е блондинка на около двеста и кусур години и на практика има чувство за хумор, което далеч не е характерно за вампирите. Ако можеше да съществува понятие като вампир приятел, то тя за мен представляваше нещо такова.
Настани се на една от високите табуретки и се загледа в мен над полирания дървен тезгях.
Зловеща ситуация. Никога не бях виждала Пам никъде другаде, освен във „Вамптазия“.
— Какво става? — рекох аз вместо поздрав. Усмихнах й се, но усещах огромна тревога.
— Къде е Буба? — попита тя с кристално ясния си глас и хвърли поглед иззад рамото ми. — Ерик ще се ядоса, ако Буба не е успял да се справи със задачата си. — За пръв път забелязах, че Пам говореше с лек акцент, но не успях да установя какъв точно. Може би някаква интонация на древноанглийски?
— Буба е отзад, в офиса на Сам — отвърнах аз и се вгледах в лицето й. С нетърпение чаках да си отвори устата и да изплюе камъчето.
Сам застана до мен зад тезгяха и аз ги представих един на друг. Пам го приветства с голямо уважение, защото Сам беше свръхсъщество (на обикновен простосмъртен тя дори не би обърнала внимание). Очаквах да прояви интерес към него, защото Пам е сексуално всеядна, а Сам е доста привлекателен. Трудно ще разбереш каквото и да било по изражението на един вампир, но Пам определено ми се стори нещастна.
— Е, какво става? — попитах аз след известно мълчание.
Погледът на Пам потъна в очите ми. И двете сме синеоки блондинки, но това е все едно да кажеш, че две кучета си приличат, защото и двете са животни. Общото помежду ни свършваше дотам. Косата на Пам е права и светла, а очите й са много тъмни, сега изглеждаха пълни с тревога. Тя се вторачи многозначително в Сам и той, без да каже и дума, отиде да помогне на Марвин — измъчен на вид мъж, прехвърлил трийсетте, — да натовари майка си в колата.
— Бил изчезна — хвърли бомбата Пам и рязко промени монотонната насока на разговора.
— Не, не е. Той е в Сиатъл — казах аз, преднамерено невъзприемчиво. Тазсутрешната дума на деня в календара ми. Ето че ми влезе в работа.
— Излъга те.
Опитах се да смеля информацията и й кимнах да продължи.
— През цялото това време е бил в Мисисипи. Пътувал е с кола до Джаксън.
Забих поглед в дървения бар с плътно полиуретаново покритие. Подозирах, че Бил ме е излъгал, но когато го чух изречено в прав текст и на глас, ме заболя ужасно. От лъжата. И от факта, че беше изчезнал.
— А… какво смятате да предприемете, за да го откриете? — попитах аз и се подразних от треперещия си глас.
— Търсим го. Правим всичко, което е по силите ни — отвърна Пам. — Онзи, който го е отвлякъл, може би дебне и теб. Ето защо Ерик изпрати Буба.
Не можех да отговоря. Полагах огромни усилия да запазя самообладание. Сам отново се приближи към нас. Вероятно защото бе забелязал колко съм разстроена. Застана плътно зад гърба ми и прошепна: