Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
— Малко ни е трудно да ти повярваме, Суки.
— Че защо? — попитах аз с гневна нотка в гласа. Когато си неуверен, нападай. — Кога е било вампир да сподели съкровена тайна с простосмъртен? Бил по нищо не се различава от вас! — избълвах аз с всичката ярост, на която бях способна.
Те отново се спогледаха.
— Мислиш, че ще ти повярваме, че Бил не ти е разказал над какво точно е работел?
— Да, така си мисля. Защото не ми е разказвал нищо — аз така или иначе сама се бях добрала до истината.
— Ето какво смятам да направя — каза Ерик след кратък размисъл. Гледаше право към мен от другия край на масата. Очите му изглеждаха твърди като мрамор и също толкова топли. Нямаше и следа от господин Вампир Прекрасен. — Не мога да разбера дали лъжеш, или не, и това много ме изненадва. Надявам се да казваш истината. За твое добро е. Мога да те измъчвам дотогава, докато не ми кажеш истината или докато самият аз не се убедя, че си ми я казала още в началото.
Майчице мила! Поех дълбоко въздух, бавно издишах и се опитах да измисля подходяща молитва. „Господи, дай ми сили да не пищя твърде силно“ ми се струваше прекалено слаба и неподходяща. Да не говорим, че нямаше кой друг да ме чуе, освен вампирите, колкото и силно да виках. А най-вероятно по някое време щях да си кажа всичко.
— Но — замислено продължи Ерик — това би те увредило твърде сериозно за втората част от плана ми. А принципно няма голямо значение дали си знаела какво е правил Бил зад гърба ми, или не.
Зад гърба му? Олеле! Сега вече знаех кой ме е насадил на тези пачи яйца. Моята собствена голяма любов, Бил Комптън.
— Това предизвика реакция — отбеляза Пам, докато старателно ме наблюдаваше.
— Но не такава, каквато очаквах — бавно изрече Ерик.
— Вариантът с измъчването не ме радва особено — вече имах толкова много проблеми, че дори не можех да ги изброя, а в тази напрегната ситуация ми се струваше, че главата ми се рее някъде над тялото. — А и Бил ми липсва — макар че точно в този момент с радост бих го наритала по задника, той наистина ми липсваше. Ако можех да поговоря само десет минути с него, щях да съм много по-подготвена за онова, което ми предстоеше през идните дни. По бузите ми се затъркаляха сълзи. Но те имаха да ми казват още неща и аз трябваше да ги чуя, независимо дали го исках, или не.
— Бих искала да ми кажете защо Бил ме излъга за това пътуване, ако знаете. Пам спомена нещо за лоша новина.
Ерик хвърли на Пам изпепеляващ поглед.
— Пак се разрева — отбеляза Пам. — Мисля, че преди да замине за Мисисипи, трябва да узнае истината. И тогава, ако пази някакви тайни на Бил, това ще я…
Накара да изплюе камъчето? Наруши обещанието си към Бил? Принуди да осъзнае, че трябва да ни разкаже всичко?
Беше очевидно, че Чоу и Ерик са възнамерявали да ме държат в неведение и сега много се дразнеха, задето Пам ми намекваше, че нещо е куцало между мен и Бил. Но после и двамата я изгледаха втренчено в продължение на цяла една дълга минута и накрая Ерик кимна отсечено.
— Изчакайте навън с Чоу — каза Ерик на Пам. Тя го изгледа многозначително и двамата с азиатеца излязоха, оставяйки празните си бутилки на масата. Без дори да благодарят за почерпката. Без дори да си изплакнат бутилките. Главата ми съвсем се замая, докато разсъждавах колко невъзпитани можеха да бъдат вампирите. Клепачите ми затрепкаха и аз осъзнах, че съм на косъм от загубата на съзнание. Не съм от онези девойки, които се гътват за щяло и нещяло, обаче усещах, че точно в момента припадъкът ми щеше да е напълно оправдан. Освен това не бях яла нищо през последните двайсет и четири часа.
— Да не си посмяла — скастри ме Ерик.
Опитах се да се концентрирам върху гласа му и с мъка повдигнах клепачи. Кимнах в знак, че правя всичко възможно да остана в съзнание.
Той стана от мястото си, дръпна стола на Пам до моя, седна и се наведе към мен. Голямата му бяла ръка захлупи и двете ми длани, които все още лежаха върху коленете ми. Ако ги стиснеше, щеше да потроши пръстите ми и аз никога повече нямаше да работя като сервитьорка.
— Обидно ми е, че се страхуваш от мен — усещах аромата на парфюма му; „Ulysse“, разпознах го. — Винаги съм те харесвал, и то много.
Винаги си искал да ме вкараш в леглото си, и то много.
— Освен това искам да те чукам — той се ухили до ушите, но точно в момента това изобщо не ми подейства. — Когато се целуваме… много е възбуждащо — бяхме се целували по служба, така да се каже, а не за удоволствие. Но наистина си беше възбуждащо. Че как нямаше да е? Той бе великолепен мъжкар, шлифовал техниката си на целуване в продължение на няколкостотин години.