Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Неволно се запитах дали някога успяваше да се почувства напълно гол с цялото това изобилие от рисунки по тялото си. Изключено беше да го попитам, разбира се. Не познавах друг азиатец, освен Чоу и макар всички да знаем, че не бива да съдим за цяла една раса по отделни нейни представители, все пак неволно си правим някакви обобщения. Чоу винаги ми е изглеждал мълчалив и загадъчен, но точно тази вечер не спираше да си бърбори с Пам, макар и на непонятен за мен език. Освен това ми се усмихваше по един много смущаван; начин. Нищо чудно и да грешах в преценката си за него. Може би се държеше оскърбително с мен, а аз бях твърде тъпа да го усетя.
Пам, както винаги, носеше непретенциозни дрехи — плътен бял трикотажен панталон и син пуловер. Русата й коса се спускаше свободно по гърба й, дълга и лъскава. Изглеждаше като вампирския вариант на Алиса в Страната на чудесата.
— Открихте ли нещо ново за Бил? — попитах аз, когато всички отпиха от бутилките си.
— Съвсем малко — отвърна Ерик. Скръстих ръце в скута си и зачаках.
— Знам, че Бил е отвлечен — каза той и на мен ми призля.
Поех си дълбоко въздух, за да дойда на себе си.
— Той… кой…? — правилният строеж на изреченията беше последната ми грижа.
— Не сме сигурни — обади се Чоу. — Показанията на свидетелите не съвпадат. — Говореше много добър английски, макар и с акцент.
— Срещнете ме с тях — казах. — Ако са хора, ще разбера всичко.
— Ако се намираха под наша суверенна власт, това би било най-логичното решение — любезно отвърна Ерик. — Но, за жалост, не са.
Суверенна власт, дръжки!
— Моля те, обясни какво имаш предвид — чудех се и се маех на собственото си колосално търпение при тези обстоятелства.
— Тези хора са вероподаници на краля на Мисисипи.
Усетих как ченето ми увисва, но просто не можех да го контролирам.
— Извинявай… — успях да промълвя след дълга пауза, — но ми се стори, че чух да казваш… краля… на Мисисипи?
Ерик кимна със съвършено сериозно изражение.
Наведох глава, опитвайки се да прикрия усмивката си, но не успях, дори и при тези драматични обстоятелства. Усещах как устните ми сами се разтягат.
— Ама вие сериозно ли? — безпомощно попитах аз. Не знам защо ми се стори толкова смешно, че Мисисипи имаше крал — при положение, че Луизиана имаше кралица, в крайна сметка, — но точно така се почувствах. Наложи се да си припомня една важна подробност: от мен се очакваше да съм в неведение за тази кралица. Замалко да забравя.
Вампирите се спогледаха и кимнаха като по команда.
— Ти ли си кралят на Луизиана? — попитах аз Ерик. Замая ми се главата от усилието да държа под контрол всички сюжетни линии. Вече се смеех толкова силно, че едва се държах на стола си. Намирах се на ръба на истерията.
— О, не — отвърна той. — Аз съм шерифът на Окръг 5.
Това ме довърши. Окончателно. Започнах да цвиля от смях, а по лицето ми се стичаха сълзи. Станах да си направя един горещ шоколад „Мис Суис“ в микровълновата и взех да го бъркам с лъжичка, за да изстине. Това занимание ме успокои донякъде и когато се върнах обратно на масата, вече изглеждах почти сериозна.
— Досега и дума не сте обелвали пред мен за тези неща — казах аз в свое оправдание. — Значи вие сте разделили Америка на кралства, така ли да го разбирам?
Пам и Чоу погледнаха изненадано Ерик, но той не им обърна внимание.
— Да — лаконично отвърна той. — И това е така от пристигането на вампирите в Америка. Разбира се, с течение на времето и с увеличаването на населението системата се е променяла. През първите двеста години в Америка е имало много по-малко вампири, защото придвижването дотук е било много рисковано. Трудно е било да оцелееш по време на дългия път с наличните запаси кръв — наличните запаси кръв във вените на екипажа, естествено. — Когато купили Луизиана, нещата коренно се променили.
И още как! Опитах се да потисна поредния пристъп на кикот.
— А кралствата са разделени на…?
— Окръзи. Преди се наричаха княжества, но решихме, че това вече звучи твърде старомодно. Всеки окръг се ръководи от шериф. Както ти е известно, ние живеем в Окръг 5 на кралство Луизиана. Стан, с когото се запозна при посещението си в Далас, е шериф на Окръг 6 в кралство… в Тексас.
Представих си Ерик като шерифа на Нотингам, а после и като Уайът Ърп. Мислено продължавах да се подсмихвам, но физически се чувствах ужасно зле. Наложих си да потисна емоциите, които пораждаше у мен всичката тази нова информация, и да се концентрирам върху основния проблем.
— Отвлекли са Бил посред бял ден, доколкото разбирам, нали така?
Всички дружно закимаха в отговор.
— Това отвличане е било видяно от няколко простосмъртни, които живеят в кралство Мисисипи — доставяше ми удоволствие да изговарям тази дума. — И те са подчинени на някакъв си там вампирски крал, нали така?