Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Трябваше да си лягам. Беше късно и студено. Какво по-нормално от това да си легна? Но в моето бъдеще вече нищо нямаше да е нормално. О, не, момент! Ако Бил го нямаше, моето бъдеще щеше да стане именно нормално.
Никакъв Бил. Следователно — никакви вампири: нито Ерик, нито Пам, нито Буба.
Никакви свръхестествени същества: нито върколаци, нито менади. Ако не беше връзката ми с Бил, изобщо нямаше и да ги срещна. Ако Бил не се бе появил в „Мерлот“, аз просто щях да си обслужвам масите в бара и да слушам нежеланите мисли на околните: дребнава алчност, похот, разочарования, надежди и фантазии. Лудата Суки, местният телепат на градчето Бон Темпс, щата Луизиана.
Бях девствена, преди да срещна Бил. А сега единствената ми възможност за секс оставаше Джей Би дю Рон, който бе тъп като галош, но за сметка на това много красив. През главата му рядко преминаваше мисъл и именно поради това присъствието му не ме натоварваше излишно. Можех дори да докосвам Джей Би, без да получавам неприятна картина от съзнанието му. Но Бил… Установих, че дясната ми ръка е свита в юмрук, и го стоварих толкова силно върху масата, че свят ми се зави от болка.
Бил ми каза, че ако нещо се случи с него, трябва да „отида“ при Ерик. Така и не разбрах дали ми казваше, че Ерик ще се погрижи да получа част от финансовото наследство на Бил, или че Ерик ще ме закриля от други вампири, или че ще му стана… имам предвид, че ще се наложи да встъпя в такава връзка с Ерик, каквато съм имала с Бил. Бях казала на Бил, че няма да позволя да ме подмятат напред-назад като печена пуйка на коледна трапеза.
Но Ерик сам дойде при мен, така че аз дори не получих възможност да преценя дали да се вслушам в последния съвет на Бил, или не.
Изгубих нишката на мисълта си. Но тя така или иначе беше доста накъсана.
О, Бил, къде си? Зарових лицето си в шепи.
Главата ми туптеше от изтощение. Дори малката ми уютна кухня бе скована от студ в този късен среднощен час. Станах от стола и се запътих към леглото си, макар да знаех, че няма да мога да мигна. Нуждаех се от Бил толкова силно, че цялото ми същество стенеше от копнеж — толкова непоносим, та се зачудих дали не съм обладана от някаква свръхестествена сила.
Макар че телепатичните ми способности ме предпазваха от вампирско чародейство, може би ми влияеше някаква друга сила, също толкова мощна? Или просто страдах от липсата на единствения мъж, когото някога съм обичала. Чувствах се изтърбушена, празна, предадена. Даже когато баба умря, не ми е било толкова зле, нито когато родителите ми се удавиха. Бях много малка, когато починаха родителите ми, и може би не съм осъзнавала напълно, че са си отишли завинаги. Сега ми е трудно да си спомня. Когато баба умря преди няколко месеца, намерих утеха в южняшките погребални ритуали.
Освен това знаех, че не са ме изоставили доброволно.
Осъзнах, че стоя неподвижно до вратата на кухнята. Отърсих се от тежките си мисли и угасих осветлението.
Легнах си, завих се и се разплаках в тъмното. Плаках много, много дълго. Тази нощ нямах сили за благодарствени молитви. Тази нощ усетих мъчителната тежест на всяка своя загуба. Струваше ми се, че съдбата ми е отредила много повече лош късмет, отколкото на останалите. Направих символичен опит да се измъкна от самосъжалението, но не ми се удаде. Давех се в него, а мъката, че не знам каква е съдбата на Бил, ме дърпаше още по-надълбоко.
Исках Бил да се сгуши до гърба ми; исках да усетя хладните му устни върху шията си. Исках белите му ръце да се плъзнат надолу по корема ми. Исках да си поговоря с него. Исках да чуя как се смее на всичките ми страшни подозрения. Исках да му разкажа как е минал денят ми; за глупавия ми проблем с доставчика на газ и за новите канали, които кабелният оператор е добавил. Исках да му напомня, че има нужда от нов сифон на мивката в банята си; да му кажа, че брат ми Джейсън няма да става баща в крайна сметка (което е добре, при положение че не е и съпруг).
Най-сладкото нещо на една връзка е това, че споделяш живота си с любимия човек.
Но очевидно моят живот не бе достатъчно добър за споделяне.
3
Успях да подремна половин час преди съмване. Реших да стана и да си направя кафе, но не виждах никакъв смисъл да го правя, затова просто останах в леглото. Преди обяд телефонът звънна, но аз не го вдигнах. Позвъни се на вратата, но не отворих.
По някое време следобед осъзнах, че имаше едно нещо, което трябваше да свърша, — да изпълня поръчението на Бил, в случай че не се върне в уреченото време. Създадената ситуация идеално пасваше на указанията му.