Клубът на мъртвите
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Клубът на мъртвите». Краткое содержание книги:
Страхът за живота на любимия е изместен от болка и обида, когато Суки разбира, че той й е изневерил с бившата си приятелка. Все пак сервитьорката успява да загърби наранените си чувства и заминава за Мисисипи, за да спаси Бил и да предотврати назряващата вампирска война.
Добре че действахме бързо, защото Кевин отвори вратата веднага щом я отключих.
— Всичко наред ли е тук при вас? — попита той. Кевин редовно тича за здраве и поради това няма и грам излишна тлъстина. Дребен е и изглежда някак като овца, освен това все още живее с майка си. Но въпреки всичко не е глупак. Когато и да съм се заслушвала в мислите му, те все се въртяха или около полицейските му дела, или около партньорката му — черната амазонка Кения Джоунс. Точно в момента в главата му витаеше професионална подозрителност.
— Мисля, че оправихме проблема — каза Сам. — Гледай къде стъпваш, подът е още мокър. Току-виж си се подхлъзнал и си решил да ме съдиш! — той се усмихна на Кевин.
— Има ли някой в офиса ти? — попита Кевин и кимна към затворената врата.
— Един приятел на Суки — отвърна Сам.
— Отивам да сервирам питиета — изчуруликах аз и се усмихнах и на двамата.
Пригладих назад косата си, пристегнах конската си опашка и се изнесох. Барът беше почти празен. Колежката, която трябваше да сменя (Чарлси Тутън), въздъхна с облекчение.
— Голяма скука — измърмори тя. — Момчетата на шеста маса ближат една кана вече цял час, а Джейн Боудхаус се сваля на всеки мъж, който влезе в бара. Кевин цяла вечер пише нещо в бележника си.
Погледнах към единствения клиент от женски пол в бара и се постарах да не давам израз на отвращението си. Всяка кръчма си има собствен контингент алкохолици, които отварят и затварят заведението. Джейн Боудхаус бе една от нашите. Джейн обикновено пиеше сама у тях, но веднъж на всеки две седмици й хрумваше, че трябва да дойде в бара на лов за мъж. Ловният процес ставаше все по-труден и по-неуспешен не само защото Джейн вече бе прехвърлила петдесетте; когато в продължение на десет години човек кърка редовно за сметка на храната и съня, това се отразява на външния му вид, ако мога така да се изразя.
През тази конкретна вечер ми направи впечатление, че при нанасянето на грима си Джейн беше пропуснала да улучи истинските размери на веждите и устните си. Резултатът изглеждаше доста смущаващо. Щеше да се наложи да звъннем на сина й, за да прибере майка си вкъщи. От един поглед ми стана ясно, че не би могла да шофира сама.
Кимнах на Чарлси и махнах на Арлийн — другата сервитьорка, — която седеше на една от масите с най-новата си тръпка, Бък Фоли. Значи наистина нямаше никаква работа, щом и Арлийн скучаеше. Тя ми махна в отговор и рижите й къдрици се разклатиха.
— Как са децата? — извиках аз и започнах да вадя чистите чаши от съдомиялната. Струваше ми се, че се държа напълно нормално, докато не забелязах, че ръцете ми треперят неудържимо.
— Страхотно! Коби има само шестици за срока, а Лиза спечели състезанието по правопис — отвърна тя с широка усмивка на лицето. Ако някой смята, че една жена с четири брака (и толкова развода) зад гърба си не може да бъде добра майка, веднага ще му посоча Арлийн за пример. Метнах една усмивка и на Бък, но само заради Арлийн. Бък е, общо взето, средна работа, което не е достатъчно за нея.
— Радвам се! Те са умни деца, също като майка си — казах.
— Ей, Суки, онзи мъж намери ли те?
— Кой мъж? — попитах аз, макар да се досещах за отговора.
— Онзи мъж с рокерските дрехи. Попита ме дали аз съм сервитьорката, която е гадже на Бил Комптън, защото трябвало да й предаде нещо.
— Не знаеше името ми, така ли?
— Не. Странна работа, а? Олеле, Суки, щом не знае името ти, едва ли е изпратен от Бил, не мислиш ли?
Вероятно острият ум на Коби идваше по бащина пиния, щом на Арлийн й отне толкова време да стигне до този извод. Но какво пък, аз обичах Арлийн заради характера й, а не заради умствените й способности.
— И ти какво му каза? — усмихнах й се аз. С нервната си усмивка, а не с истинската. Но невинаги си давам сметка коя точно използвам.
— Казах му, че аз харесвам топли мъже, които дишат — засмя се тя. Понякога Арлийн е доста нетактична, освен всичко друго. Реших, че е крайно време да помисля защо точно я смятам за своя приятелка. — Шегувам се, разбира се. Просто му казах, че приятелката на Бил е русата сервитьорка, която ще дойде в девет.
Благодаря, Арлийн. Значи нападателят ми е разбрал как изглеждам благодарение на описанието, дадено от най-добрата ми приятелка; не е знаел нито как се казвам, нито къде живея, а само това, че работя в „Мерлот“ и излизам с Бил Комптън. Утешителна информация, но крайно незначителна, за да ми върши работа.
Изнизаха се три часа. Сам дойде в бара и ми прошепна, че е дал на Буба бутилка кръв и списание, което да разглежда. После започна да си търси занимание зад тезгяха.
— Чудно ми е защо този мъж е карал кола, а не мотор? — измърмори той съвсем тихичко. — И защо регистрационните му табели са от щата Мисисипи? — той млъкна, когато Кевин дойде да се увери, че ще уведомим сина на Джейн, Марвин. Сам набра номера, а Кевин изчака да чуе обещанието на Марвин, че ще бъде в „Мерлот“ до двайсет минути. Чак след това Кевин се оттегли, стиснал тетрадката си подмишница. Интересно какво толкова пишеше. Стихове? Полицейската си сводка?