Конспирация за Короната
- Автор: Съливан Майкъл Дж.
- Серия: Откровенията на Ририя #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Конспирация за Короната». Краткое содержание книги:
– Нищо чудно, че е скрила идентичността му от теб. Срамува се.
Знае, че отношенията им ще опозорят семейството ви. Нейният любим е
от простолюдието и няма капка благородна кръв във вените си.
– Лъжеш!
– Уверявам те в противното. И се страхувам, че проблемът не се из-
черпва с това. Името му е Дигън Гаунт. Чувал си за него, нали? Доста е
известен. Водач на националистите от Делгос. Разпалил е всякакви емо-
ции сред обикновените хора на юг. Всички са опиянени от идеята за пов-
семестно изколване на аристокрацията и установяване на самоуправле-
ние. Той и щерка ти са се срещали в Уиндърмиър – близо до манастира.
Виждат се, когато не си наблизо и си ангажиран с държавни дейности.
– Това е нелепо. Дъщеря ми никога не би…
– Нямаш ли син там? – запита Арчибалд. – В абатството, имам пред-
вид. Монах, нали?
Виктор кимна:
– Третият ми син, Майрън.
– Вероятно той им е сводничил. Поразпитах и изглежда синът ти е
доста интелигентен човечец. Вероятно служи за свръзка на любимата си
сестра и помага за кореспонденцията. Не изглежда никак добре, Виктор.
Ето те, маркиз на крал-империалист, а дъщеря ти замесена с революци-
онер, с когото се среща в роялистки Меленгар, подпомагана от сина ти.
Мнозина биха заключили, че това е семеен заговор. Какво би казал крал
Етелред, ако научи? Двамата знаем за лоялността ти, но други може да
изпитат съмнения. Осъзнавам, че това не е нищо повече от зле насочена-
та привързаност на младо момиче, но тези лудории могат да сринат се-
мейната чест.
– Ти си луд – изкрещя Виктор. – Майрън отиде в абатството едва на
четири години. Аленда никога не е говорила с него. Цялата тази измис-
лица е очевиден опит да ме накараш да я принудя да се омъжи за теб и
зная защо. Тя не те интересува. Интересува те само зестрата, долината
Рилан. Това парче земя граничи тъй удобно с твоята и това е единствена-
та ти цел. Е, това и възможността да се издигнеш като влезеш в семейст-
во, превъзхождащо те политически и социално. Жалък си.
– Жалък ли съм? – Арчибалд остави чашата си и извади изпод дре-
хата си ключ на сребърна верижка. Изправи се и прекоси стаята. Свали
17
Конспирация за Короната
от стената гоблен, изобразяващ отвличането на русокоса аристократка от
калиански принц и разкри таен сейф. Вкара ключа, отвори металната вра-
тичка.
– Разполагам с купчина писма, собственоръчно написани от безцен-
ната ти дъщеря, които доказват думите ми. Те разказват за неумиращата
обич към гнусния селски революционер.
– Как се сдоби с тях?
– Задигнах ги. Когато се опитвах да разбера кой е моят съперник,
уредих да я наблюдават. Тя изпращаше писма, които водеха до абатството
и съумях да ги пресрещна.
Арчибалд измъкна купчина пергаменти от сейфа и ги пусна в скута
на Виктор.
– Ето – викна триумфално, – чети какви ги е дробила дъщеря ти и
сам реши дали няма да е по-добре за нея да се омъжи за мен.
Арчибалд се върна на мястото си и вдигна чашата си победоносно.
Бе спечелил. За да избегне политическа разруха, Виктор Ланаклин, ве-
ликият маркиз на Глъстън, щеше да нареди на щерка си да се омъжи.
Маркизът нямаше избор. Ако това достигнеше до ушите на Етелред, бе
възможно да последват обвинения в измяна. Коронованите империалис-
ти изискваха от своите благородници да споделят политическите им виж-
дания и предаността към църквата. Арчибалд се съмняваше, че Виктор
е роялист или националист. Но всяка неуместна демонстрация бе доста-
тъчна, за да провокира недоволството на властта. В най-добрия случай
Виктор бе заплашен от осакатяващо унижение, от което родът Ланаклин
можеше никога да не се възстанови. Единственият смислен ход за марки-
за бе да даде благословията си.
Арчибалд най-сетне щеше да има граничната земя; вероятно след
време би могъл да разшири владенията си още повече. С Чадуик в десни-
цата и Глъстън в лявата ръка, спокойно можеше да се мери с херцога на
Рочел.
Поглеждайки отвисоко към посивелия старец с изтънчени пътни
дрехи, Арчибалд почти изпита съжаление. Нявга… титлата маркиз бе си-
ноним на ум и душевна сила. Маркизът не бе обикновен благородник и
земевладелец. Виктор отговаряше за охраната на кралските граници. Се-
риозна длъжност, изискваща умел водач; винаги бдящ и многократно за-
кален в битка. Но времената се бяха променили и сега миролюбиви съсе-