Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
В сряда сутринта на втората седмица капитан Трентам им изнесе първата лекция по история на Кралския стрелкови полк. Чарли беше много доволен, ако не се брои това, че Трентам остави у всички впечатлението, че не са достойни да бъдат в един полк с него.
- Онези от нас, които са избрали Кралския стрелкови полк, защото се чувстват свързани исторически или по кръвна линия с него, надали смятат, че славата му ще се увеличи с тия престъпници, допуснати при нас само защото сме във война - натърти капитанът и изгледа Томи.
- Надут пуяк - изсъска младежът достатъчно силно, та да го чуят всички в залата освен капитана.
Новобранците захихикаха, а Трентам се свъси.
В четвъртък следобед се появи отново в гимнастическия салон, този път обаче не потупваше с палката отстрани по крака си. Беше облечен в бяла фланелка, тъмносини гащета и дебел бял пуловер, не по-малко чисти от униформата му. Тръгна да се разхожда и да наблюдава как върви физическата подготовка - както и преди, и този път той прояви особен интерес към случващото се на боксовия ринг. В продължение на един час разделяха мъжете на двойки и им обясняваха основните правила първо за защита, после и за нападение.
- Дръж гарда, момче - ехтеше в залата всеки път, когато юмруците докоснеха брадичката на противника.
Когато и Чарли и Томи се качиха през въжетата на ринга, Томи вече бе обяснил на приятеля си, че се надява да приключат бързо и смята да мине метър.
- Ей, вие, двамата, боксирайте се като хората - изкрещя Трентам и Чарли започна да удря Томи по гърдите, но съвсем лекичко, за да не го заболи. - Ако продължавате да се боксирате като женки, ще се кача на ринга и ще ви нокаутирам и двамата - допълни капитанът.
- Мен ако питаш, не може да нокаутира и муха - изшушука Томи, този път обаче Трентам го чу и за ужас на треньора моментално се метна на ринга.
- Ще ти дам аз на теб да се разбереш.
Помоли треньора да му сложи боксови ръкавици.
- Ще играя по три рунда с всеки от двамата - оповести Трентам, докато треньорът волю-неволю му връзваше ръкавиците.
Всички в залата бяха притаили дъх и ги гледаха.
- Ти ще бъдеш пръв. Как се казваш? — попита капитанът и посочи Томи.
- Прескот - ухили се младежът.
- А, да, престъпникът - рече Трентам и още през първата минута прогони усмивката от лицето на Томи, който сякаш танцуваше около него, само и само да не си изпати.
Във втория рунд капитанът започна да удря крошета, които обаче не бяха достатъчно силни, за да повалят Томи - беше запазил унижението за третия рунд, когато фрасна на младежа от Поплър съкрушителен аперкат, който той така и не забеляза. Изнесоха го от ринга и сложиха ръкавиците на Чарли.
- Твой ред е - оповести Трентам. - Как се казваш?
- Тръмпър.
- Е, Тръмпър, дай да приключваме бързо - беше единственото, което изрече капитанът, преди да се устреми към него.
През първите две минути Чарли се защитаваше добре: току се навеждаше и отскачаше при въжетата или в ъгъла, припомнил си всички умения, получени в младежкия клуб на Уайтчапъл. Дори му се струваше, че като нищо би могъл да натрие носа на капитана, ако онзи проклетник нямаше очевидното предимство на по-голямото тегло и ръст.
През третата минута младежът вече бе набрал достатъчно смелост, та за радост на сеирджиите да удари някое и друго кроше на капитана. Към края на рунда усещаше, че се е справил, общо взето, добре. Чу се свирката на рефера, Чарли метна ръкавиците и понечи да се запъти към своя ъгъл. След миг капитанът ни в клин, ни в ръкав стовари пестник отстрани по носа му. Всички в залата чуха как хрущялът изпуква, Чарли залитна към въжетата. Присъстващите мълчаха, докато капитанът развързваше ръкавиците и слизаше от ринга.
- Никога не сваляй гарда - беше единственото, което Трентам изрече.
Вечерта, след като Чарли си легна, Томи се зае да проучва състоянието на лицето му.
- Извинявай, мой човек, заради мен си изпати. Тоя е садист. Но ти не бери грижа, ако германците не му светят маслото, ще го направя аз.
Чарли само се усмихна вяло.
До събота и двамата се бяха възстановили достатъчно и се наредиха заедно с другите от ротата на дълга опашка, за да си получат от касиера полагащите им се пет шилинга. Вечерта, по време на отпуската, жалките грошове се стопиха по-бързо, отколкото опашката, Томи обаче пак получаваше повече за по-малко пари от всеки друг новобранец.
В началото на третата седмица Чарли едвам напъхваше отекли пръсти в тежките кожени ботуши, отпуснати му от войската, веднъж обаче погледна редиците ходила, които всяка сутрин красяха пода в спалното помещение, и се убеди, че всичките му другари се мъчат не по-малко от него.