Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
По време на предястието Фиона подготви Кайра за речта й и ето че най-сетне дойде моментът, когато младата жена бе представена.
— Много сме щастливи да имаме тази вечер сред нас — започна домакинът на вечерта — една жена с необикновен кураж, увереност и интелигентност. Кайра Туливич се обърна към Защитниците след едно изпитание, което не само подложи на проверка волята й за живот, но и доведе до арестуването на местни престъпници от нашия шериф Уолт Флеминг и сложи край на терористичното ядро, действащо в нашия щат. Това е история за сила, решителност и благополучно възстановяване и ние имаме честта да я изслушаме днес. Моля ви, нека посрещнем…
Официалното й обявяване бе заглушено от гръмките аплодисменти на гостите, които спонтанно се изправиха на крака. Историята на Кайра вече бе добре известна. Това бе първата й публична поява след инцидента и аплодисментите я съпроводиха по целия път от масата до катедрата, като някои от жените не скриваха сълзите си. Тя трябваше на три пъти да помоли за тишина, докато тълпата се укроти. Накрая хората седнаха. Кайра отпи глътка вода и започна своята кратка и емоционална реч.
По средата на речта Уолт усети, че пръстите на Фиона докосват ръката му под покривката на масата. Той я погледна, но тя не откъсваше овлажнелите си очи от сцената. Заслушан в думите на Кайра, Уолт се замисли. Наистина животът носеше неочаквани удоволствия и придаваше смисъл на ставането сутрин. За първи път му се случваше на подобно събитие да се надява речта да продължи с часове.
Фиона отдръпна ръката си от неговата и извади мобилния си телефон, който вибрираше в чантичката й. Тъкмо се канеше да го изключи, когато Уолт видя как погледът й попадна на екрана и на лицето й се изписа ужас. Тя пъхна телефона обратно в чантичката, но близостта между двамата бе прекъсната. Фиона сякаш дори не чуваше речта на Кайра.
— Добре ли си? — прошепна той.
Тя погледна към него и кимна утвърдително, опитвайки се неуспешно да изглежда спокойна.
От катедрата Кайра говореше:
— Мисля, че главното, което искам да кажа, е да благодаря на Защитниците. Както се оказа, физическото излекуване бе лесната част, но…
Тя млъкна рязко и се втренчи в нещо.
Уолт се обърна, проследявайки погледа й до една от двете централни врати на залата, която тъкмо се затваряше. Инстинктът му на шериф го подтикваше да скочи и да излезе в коридора, за да види кой е там. Но той остана на мястото си.
После очите на Кайра зашариха из залата и се спряха на Фиона, която й кимна окуражително. Няколко глави се обърнаха към тяхната маса. Накрая Кайра сведе отново очи към бележките си и продължи да говори.
— Но емоционалното излекуване, истинското излекуване… Е, то наистина не е лесна работа.
Уолт се обърна и протегна ръка да поздрави Фиона за подготовката на момичето, но столът бе празен. Тя беше изчезнала.
Той зашари с очи из залата, предполагайки, че е отишла да поздрави Кайра, докато слиза от сцената, но му попречи възхитената публика, която отново се бе изправила на крака. Уолт стана и за миг се изкуши да се качи на стола си, проклинайки 170-сантиметровия си ръст.
Вместо това обаче използва момента, за да се измъкне в коридора, и се насочи към тоалетните с мисълта, че Фиона може да е отишла там. Но после видя отвън две пикола и се приближи към тях.
— Виждали ли сте една жена? — поинтересува се той. — Облечена е с кремава блуза, носи черна чанта. Може да си е тръгнала току-що.
— Не съм я забелязал.
— Не ви ли познавам отнякъде? — попита другото пиколо.
Уолт пренебрегна въпроса, като се чудеше дали момчето е имало проблеми със закона, или просто го е познало по снимката в местния вестник.
— Ами един едър мъж минавал ли е? — заинтересува се той.
— Такъв огромен ли? Да — кимна първото пиколо.
Отвътре излезе една двойка — масовото напускане на залата бе започнало — и мъжът подаде на второто пиколо билета за колата си. Момчето хукна.
— Да, този едрият — рече Уолт, като се опитваше да задържи вниманието на другото пиколо.
Напливът от хора, искащи колите си, бе задушаващ. Уолт показа шерифската си значка, като я държеше ниско долу. Момчето я зърна.
— Едрият — повтори той.
— Дойде и си тръгна. Стоя вътре не повече от една-две минути.