Илиада [bg]

В миг Адамант се отдръпна сред свойте, смъртта да отбегне, а Мерион го подгони, беглеца с медта си умери точно в корема под пъпа и малко над срамните части, гдето за клетите смъртни е болката непоносима. Там Адамант бе пронизан и грохна; до дългата дръжка [570] почна да рита, подобно на вол, в планините завързан от говедари с въжета насила, а после подкаран. Тъй смъртоносно сразен, затрепера, но твърде за кратко, докато близо дойде Мерион и от тялото в кърви своето копие дръпна; и мрак Адаманта забули. [575] Хелен отблизо рани в слепоочника вожд Деипира, с меча тракийски огромен го хласна и шлема му счупи. Шлемът отхвръкна и наземи падна. Един от ахейци взе го, търкалящ се още в нозете на влезлите в боя; нощ непрогледна затвори очите на бедния воин. [580] Мъка обхвана сина на Атрей, Менелай гръмогласен; махайки копие остро, се впусна със устрем, заплаши Хелен, героя владетел, а той пък си лъка опъна. И едновременно: цар Менелай се засили да прати копие остро, а Хелен да хвърли стрела с тетивата. [585] Хелен удари във плочка на бронята право в гърдите цар Менелая, стрелата опасна отскочи далече. Както от дълга, широка лопата във гумно голямо шумно отскачат зърната на черния боб и на граха, щом като вятърът вее и мощно замахва веячът, [590] тъй и от здравата броня на цар Менелая прославен рязко отскочи стрелата опасна, далече отхвръкна. Цар Менелай гръмогласен, синът на Атрея, прониза Хелен в ръката, с която държеше той лъка полиран. Медното копие мина през нея и спря се във лъка. [595] Хелен отстъпи към свойте другари, смъртта да избегне. В немощ увисна ръката му, копие здраво от ясен в нея забито повлякла. А вожд Агенор го издърпа, после ръката превърза със мека превръзка от вълна, дето коларят държеше за славния вожд на войските. [600] А пък Пизандър нападна прочутия цар Менелая: злата съдба го поведе към тъжния край на живота, мъртъв да падне от теб, Менелае, в горещата схватка. Щом наближиха до сблъсък, един срещу друг устремени, копие хвърли напразно Атрид, то встрани се отплесна. [605] Силно удари Пизандър във щита на цар Менелая, но не можа да прекара през него медта смъртоносна, спря в широкия щит, а във горния край се пречупи дръжката. Той се зарадва сърдечно, очакващ победа. Сребърногвоздния меч си извади синът на Атрея, [610] па към Пизандра се впусна, а пък той си измъкна под щита медната, хубава брадва165 с маслинена, гладка и дълга дръжка. Един срещу друг едновременно те доближиха. Първо Пизандър го шибна по здравия шлем гъстогривест чак под високия гребен, а цар Менелай го улучи [615] горе в носа при челото и костите ситно начупи: в кърви очите му паднаха долу в прахта пред нозете. Той се прегъна и рухна, Атрид на гърдите му стъпи, па му засваля доспехите и самохвално извика: «Тъй ще напускате стана на вихреноконни данайци [620] вие, надменни троянци, на яростен бой ненаситни! Повече срам и обида не ще ми нанасяте нивга! Стигат ви тия, с които ме срамихте, псета проклети! Нямахте страх от опасния гняв на Кронид силногръмец, гостоприемец! Но той ще съсипе града ви обширен. [625] Мойта законна съпруга и много от мойте богатства нагло със себе си взехте, а бяхте радушно приети. Вие заплашвате днес, че ще хвърлите гибелен огън в бързите кораби чак, да сразите герои ахейски. Някога ще прекратите войната, макар да сте алчни. [630] Татко наш Зевсе! Говорят, че ти превишаваш по мъдрост хората и боговете! А всичко това е от тебе! Как си решил да помагаш на тези надменни троянци? Тяхната храброст е даже престъпна, понеже не могат никога да се наситят на боя, всеобщо презиран. [635] Има насита на всичко: на сън и на ласки любовни, също на песен приятна, на танци невинни и плавни. Всеки такива наслади пред лютия бой предпочита; само еднички троянци остават на бой ненаситни.» Каза така Менелай благороден и смъкна от него [640] кървави бойни доспехи; на свойте другари ги даде. Сам пък отново отиде сред първите бойни редици. Скоро се спусна към него юначният син Пилеменов, Харпалион, със баща си дошъл да се бие при Троя, ала се вече не върна във своята мила родина. [645] Право в средата на щита Атрид го удари отблизо с копие, но не можа да промуши медта си през него; Харпалион се отдръпна сред свойте, смъртта да избегне, и се озърташе вред да не бъде умерен в снагата. Медна стрела Мерион във боеца отстъпващ изпрати [650] и го уцели отдясно във задника точно; стрелата