Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Това е едно от предположенията. Но най-много ме притеснява, че не се държиш както обикновено. Очаквах, че вече си измислил половин дузина свръх сложни планове за бягство.
Тави поклати глава.
— Не.
Кайтай кимна.
— Защо не?
— Защото трябва да чакаме — каза Тави. Той погледна към града долу. — Въздухът е пълен с тях. Каквото и да направим, то няма да доведе до нищо — засега. Трябва да изчакаме.
— Какво?
Тави сви рамене.
— Честно? Не съм сигурен. Просто…
Той се опита да намери правилните думи, но не успя. И отново сви рамене.
— Инстинкт — каза Кайтай.
— Да — отговори той.
— И преди си го имал.
— Да.
Кайтай го погледна в очите, кимна и каза:
— Достатъчно разумно.
Изведнъж на улицата под кулата прозвуча рог.
Тави направи няколко крачки, за да види източника на звука, идващ от улицата някъде в основата на кулата. Половин дузина таурги, дишайки тежко, се носеха по улицата с пълна скорост, като надаваха жалостиви ревове. Канимите по улицата се пръскаха пред тях, а един от яздещите каними отново наду предупредително рога си. Отрядът воини в сини брони с грохот спря на половината път до основата на кулата, командирът на колоната скочи на земята, без да си прави труда да завърже звяра си, и забързано влезе вътре.
Канимите, останали извън кулата, за да се грижат за животните, изглеждаха изтощени. Бронята им беше покрита с вдлъбнатини и повечето имаха дребни рани. Явно наскоро бяха влизали в сражение. Тави се намръщи. Всички битки се водеха в западните покрайнини на града. А тези рейдъри дойдоха от изток. Което повдигаше естествения въпрос: с кого се беше сражавал този патрул?
Шуаранците не би трябвало да се бият помежду си, не и когато са изправени пред такава заплаха като ворда. Тоест само три други групи биха могли да са замесени в това. Нямаше как таургът да изпревари алеранските рицари Аери, а след две години сблъсъци с Насаг в долината Амарант Тави добре знаеше колко трудно се отказва канимския вожд. Ако Насаг ги беше атакувал, Тави смяташе, че е много малко вероятно толкова много ездачи да са избягали от атаката.
Което оставяше само един заподозрян.
Тави усети, че пулсът му се ускорява и стомахът му се свива на топка.
— Ето — каза той на Кайтай. — Това е.
Час по-късно Анаг и група пазачи дойдоха за тях, за да ги отведат при Ларарл.
— Не — каза Тави спокойно, — няма да отидем никъде. Кажете на Ларарл, че веднъж вече отидохме при него. Ако иска отново да говори с нас, може да дойде тук.
Анаг го погледна за известно време, след което каза:
— Това е кулата на Ларарл. Тук правите това, което казва той.
Тави оголи зъби и скръсти ръце.
— Очевидно не.
Анаг изръмжа и сложи лапата си върху меча.
Тави усети как застаналите плътно зад него Максимус и Кайтай се напрегнаха. Самият той не помръдна, само твърдо се втренчи в Анаг.
Варг пристъпи напред точно когато гневът на Анаг започна да се колебае. Той спря до Тави и каза:
— Ларарл достатъчно се опозори и без ти да добавяш нещо друго, Анаг.
По-младият каним се поколеба, погледът му се насочи от Тави към Варг.
Варг не посегна към оръжието си. Той прекрачи напред, влизайки в обсега на все още неизвадения меч на Анаг, без изобщо да трепне.
— Ще отидеш при Ларарл — каза Варг, — и ще му кажеш, че го чакаме тук.
След което Варг бавно раздвижи ръка и я постави върху оръжието си, демонстративният жест се утежни от факта, че останалата част от тялото му остана напълно неподвижна.
— Ще му кажеш, че не съм склонен да бъда преместван по чиято и да е воля освен моята.
Анаг остана неподвижен още няколко мига, след което наклони глава встрани в знак на признание и изчезна от покрива, като отведе останалите пазачи със себе си.
Макс издиша силно:
— Кървави врани, Тави.
Варг леко обърна глава и се втренчи в Тави. Той, отбеляза Тави, не беше свалил ръката си от оръжието. Гласът му излезе с дълбоко заплашително басово ръмжене:
— Защо?
Тави срещна погледа на Варг и отговори:
— Защото обстоятелствата са се променили. Ларарл има нужда от нас, иначе щеше да ни остави да изгнием тук.
Ръмженето на Варг прозвуча като тътен и Тави инстинктивно зае по-удобна позиция, в случай че му се наложи да отблъсне внезапен удар — но звукът изразяваше по-скоро замисленост, отколкото гняв, и Варг свали лапата си от дръжката на меча.