Божият гняв

— Той си отива! — съобщи Томаш пред микрофона, която Ярогнев беше поставил в дрехата му.

— Bluebird, установихте ли контакт с Charlie?

— Тоест… той ме видя, да.

— Даде ли ви знак?

Томаш се поколеба, без да откъсва очи от фигурата в шалвари, която вървеше пред него.

— Не съм сигурен — каза той. — Погледна ме и ме позна. Но не мога да кажа със сигурност дали ми е дал знак. Може би. Не знам.

— Последвайте го.

Историкът се подчини и тръгна след Закариас. Огледа се наоколо, опитвайки се да открие Ребека и Сам, но не ги видя. Площадът не гъмжеше от хора, както допреди малко, макар че постоянно имаше движение.

— Bluebird — отново го повика Ярогнев. — Какво е положението?

— Запътил се е към голямата порта, която се намира от другата страна на площада.

— Това е Портата Рошнай — осведоми го гласът. — Продължавайте да вървите след него.

Закариас се приближи до портата и премина от другата страна. Томаш последва примера му и като излезе на улицата, видя, че бившият му студент се озърта назад, сякаш искаше да се увери, че човекът, с когото бе пожелал да се срещне, продължава да го следва. Тази размяна на погледи окуражи историка. Томаш ускори ход и скъси разстоянието между себе си и момчето.

Сега вървяха из тесните улички на стария град. Свикнал със сука в Кайро, Томаш очакваше тази част на града да е по-живописна, със сергии, пръснати навсякъде, и екзотични очарователни улички. Но тук нямаше нищо такова. Старият град беше мръсен и потънал в развалини, с порутени сгради и провиснали електрически кабели. Улиците бяха подгизнали и кални поради прекъснати водопроводи и открити отходни канали, навсякъде гъмжеше от мотори, мулета, магарета, каруци, авторикши и тук-там по някой и друг автомобил сред какофония от клаксони и надути до дупка радиоапарати. Нямаше очарование, нито екзотика, само безкрайна мръсотия.

Бившият му студент свърна по една уличка, потънала в мръсотия, както всички останали, и влезе в нещо, което наподобяваше импровизирана чайна. Нямаше външни стени, само пластмасови столове и огромни съдове за ферментация на мляко. Закариас седна на един стол и очите му трескаво зашариха във всички посоки — приличаше на подгонено животно.

— Bluebird, какво е положението?

— Не сега!

Кррррр.

Томаш забави крачка, влезе в заведението и седна в близост до Закариас. Видя, че момчето си поръча ласи114, и последва примера му. После мълчаливо зачака нещо да се случи.

— Нещата са сложни, професоре.

Бяха първите изречени от Закариас думи. Бившият му студент заговори на португалски, но почти без да движи устни и непрекъснато поглеждаше към улицата. Ако някой го наблюдаваше отдалече, би си помислил, че си тананика или изрича някаква молитва.