Божият гняв
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1113-4
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божият гняв». Краткое содержание книги:
Долавяйки опасението му да не би някой да забележи, че водят разговор, Томаш опря лакът на масата и подпря брадичката си така, че пръстите закриха устата му и никой не можеше да види движението на устните.
— Какво става? — попита той.
— Мислех, че съм ги заблудил, но когато влязох в крепостта, видях един от тях. За малко да се паникьосам.
Томаш хвърли поглед към улицата, опитвайки се да различи подозрителен силует, но не забеляза нищо необичайно. Хора сновяха напред-назад, мотори профучаваха с грохот и облаци пушек, но всеки следваше своя път.
— Следят ли те?
— Да.
— Защо?
— Защото знам твърде много и вече им казах, че не съм съгласен с онова, което вършат. — Прехапа устни, сякаш се винеше за това. — Тази моя голяма уста! Никога няма да се науча да си мълча!…
— Но какво по-точно знаеш?
— Знам, че ще има голям атентат. Ще бъде нещо ужасно, по-страшно от 11 септември.
— Още по-страшно? — смая се историкът. — Къде?
— На Запад.
— Да, но къде по-точно?
Закариас поклати глава.
— Не знам.
— В Европа или в Америка?
— Знам само, че ще бъде на Запад.
— И кога ще бъде?
— Всеки момент.
— Какво значи това? Днес, утре, идната седмица или след месец… кога?
— Всеки момент значи всеки момент.
Сервитьорът приближи и те млъкнаха. Мъжът остави алуминиева чаша пред Закариас и подаде на Томаш друга, след това веднага се върна при големите съдове с ферментирало мляко.
Историкът поднесе чашата към устните си и опита напитката — имаше вкус на прясно квасено кисело мляко. Остави алуминиевата чаша и изтри бялата течност, останала по устните му.
— Разбрах, че атентатът е неизбежен — каза той. — Но кой ще го извърши?
— Един португалски мюсюлманин.
Томаш отвори уста от изненада.
— Какво?
— Сериозно. Един тип от Лисабон.
— Как се казва?
— Ибн Таймия.
Професорът изглеждаше скептичен.
— Това име не прилича на португалско…
— Такова му е името.
— И той ще извърши атентата сам?
— Разбира се, че няма да е сам.
— Тогава кой ще е с него?
— „Ал Кайда“.
Като чу името, Томаш почувства как косата му се изправя. Трябваше да пийне още една глътка ласи, за да се успокои и да подреди мислите си. Всичко това придобиваше неимоверни мащаби и надхвърляше възможностите му да го осмисли. „Ал Кайда“! По дяволите, в какво се бе забъркал! Добре би било да се чуе с Ребека или с някой друг от американците и да се посъветва с тях, но знаеше, че не бива да го прави — той бе главното действащо лице в момента.
— Откъде всъщност знаеш всичко това?
— „Ал Кайда“ се обърна за помощ към хората, с които съм сега. Те ще трябва да прекарат през Пакистан материал, докаран от Афганистан. И понеже сме малко, ме помолиха да помогна. Така си дадох сметка какво става.
— А откъде знаеш, че има португалец, замесен в това?
— Ибн Таймия? Разговарях с него.
— Наистина ли?
— Да, бил съм с него не повече от десетина минути, но го разпознах в Лисабон и завързах разговор.
— Ти си се познавал с него?
— Да. Видях го веднъж в джамията и няколко пъти във факултета.
— Кой факултет?
Закариас хвърли бърз поглед към бившия си преподавател.
— Нашият — каза той и отново обърна глава настрана. — Факултетът по социални и хуманитарни науки в Нов лисабонски университет.
— Ти се шегуваш…
— Дори си мисля, че е бил ваш студент.
Томаш отново го изгледа поразен. Разговорът придобиваше сюрреалистични нюанси. Негов студент сега е в „Ал Кайда“? И този бивш негов студент ще извърши голям атентат? Невероятно.
— Извинявай, не си спомням човек на име Ибн Таймия да е посещавал моите лекции… — каза той, след като положи усилие да си припомни.
— Нима господин професорът помни имената на всички свои студенти?
— Разбира се, че не. Прекалено много са. Но име като това не бих могъл да пропусна. Ибн Таймия е име с много силен исторически заряд!
Закариас сви рамене.
— Може и да не е бил ваш студент — допусна той. — Но че съм го виждал във факултета, в това не се съмнявам.