Отдел Убийства: Главният заподозрян

— Оттам, че упорито отказваш да го поканиш тук, макар да се нуждаеш от помощ, докато твоите издатели ти изпратят нов слуга. Можеш ли да ми обясниш откъде е твоята толкова остра неприязън към сина?

— Нищо не съм длъжен да ти обяснявам. Отношенията със сина ми са моя лична работа и не те засягат.

Всичко бе казано пределно ясно. Можеше, разбира се, да предизвика конфликт, да хване Соловьов натясно, да го принуди да си признае. Можеше. Но трябва ли? Толкова ли е необходимо да се скарат сега? Нали още не е доказано, че този проклет „пищов“ е именно нещото, което престъпниците са търсили. Дори със сигурност не е това, понеже търсенето на неизвестно какво се ръководи от хора от издателството, а това означава, че нещото трябва да е съвсем друго.

След обяда всеки мълчаливо си зае мястото. Соловьов седна в хола край секцията и методично претръскваше книгите, които сваляше една по една от лавиците, за да търси случайно останала между страниците хартийка. Настя извади от сейфа следващата папка.

Към осем вечерта тя разбра, че е изморена. Тази къща й омръзна, не се чувстваше тук уютно. Омръзна й Соловьов, за когото явно не бе интересно да търси неизвестно какво и с много по-голямо удоволствие при всеки удобен случай прехвърляше разговора на междуличностни теми. Омръзнаха й тези папки, книжа, пликове…

— Край. — Тя стана от пода, протегна се сладко и отиде в хола при Соловьов. — Свърших архивния сейф. Да се разходим поне половин час? Трябва да се разкършим. Когато се върнем, ще погледна книжата от малкия сейф и с това приключваме.

— Как приключваме? — На лицето на Владимир се появи недоумение. — И утре няма вече да дойдеш?

— Защо да идвам? Докато аз се занимавах с документите, ти трябваше да прегледаш библиотеката. Нима не си го направил?

— Не успях.

— Слушай — тя внезапно се разсърди, — не се дръж като хлапе. Знам, че периодично започваше да четеш книгите, които преглеждаше. Вярно, любовта към печатното слово е нещо похвално, но извинявай, нека не е за моя сметка. Освен да вися тук, имам сума други задачи. И не забравяй, моля ти се, че твоите проблеми не са създадени от мен. Ако не беше се обърнал към мен за помощ и ако аз не хукнах като последната глупачка по познати в милицията да изяснявам как може да ти се помогне, никога нямаше да ме разтакават заради убийствата, извършени в дома ти. Затова бъди така добър, направи всичко възможно твоите проблеми да не се превръщат в мои. Сега ще се поразходим малко, после ще отворя малкия сейф, а книгите ще оставя на твоята добросъвестност.

Соловьов изслуша тирадата, без да я прекъсва, но не гледаше Настя, а някъде през прозореца.

— Ако искаш да се разхождаш — тръгвай. Не мога да допусна да ме вози жена — каза той, без да се обръща.