Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
Той не отговори. Настя решително се изправи и изразително насочи пистолета нагоре.
— В такъв случай махайте се оттук! Преобличайте се и си тръгвайте. Не мога да разговарям за каквото и да било с човек, който няма какво да каже след всичко, което видя и чу тук. Благодаря ви за информацията за ходатайството. И ви благодаря, задето не позволихте да ме убият. Но моята благодарност не надделява над отвращението, което буди у мен вашето равнодушие. Интересува ви сигурността на нашата държава? А мен не ме интересува държава, на която не й пука за хората. И аз, на свой ред, плюя на сигурността на такава държава. Готова съм да се съглася такава държава изобщо да не съществува, защото на такава държава й пречи собственото й население, както на грубияна продавач му пречат купувачите, а на лошия лекар му пречат да си живее живота пациентите с техните глупави болести и досадни оплаквания. Щом вие, Бойцов, представлявате такава държава, аз мразя и нея, и вас, и всичките ви колеги. И ще правя всичко, което сметна за нужно, за да сложа край на кошмара, който вилнее в Източния район. На покрива на Института стоят петдесетина антени и аз не знам коя е виновната. Но ако не открия истината, ще взривя Института. Ще сложа бомба и ще го вдигна във въздуха, но ще сложа край на този ужас. И нека отида в затвора.
Бойцов слушаше нейния тих, монотонен глас и не вярваше на ушите си. Когато хората изричат такива думи, те се разпалват, вълнуват се — та нали говорят за основния принцип в живота си, за своето кредо, за нещо, извиращо право от сърцето. Беше чувал доста такива монолози и признания и знаеше как звучат обикновено. Но Каменская говореше, сякаш бе стигнала до последната точка на отчаянието, зад която няма нищо друго, дори страх за собствения й живот, дори присъщия на всеки психически здрав човек инстинкт за самосъхранение.
Той безмълвно се преоблече в своите дрехи, сложи си якето и без да каже и дума, излезе от апартамента. На прага замря, борейки се със силното желание да се обърне и да я погледне в очите. Но знаеше: дулото на пистолета като магнит ще привлече погледа му и няма да го пусне, той просто няма да намери в себе си сили да я погледне в лицето. Инстинктът за самосъхранение бе развит добре у Вадим Бойцов. Когато противникът до тебе държи в ръцете си оръжие, това се превръща в главен фактор и измества всичко останало.
Той излезе от апартамента на Анастасия Каменская така и без да се обърне.
Тринайсета глава
За разлика от Настя Каменская, следователят Олшански обичаше почивните дни. В почивен ден го събуждаха вкусните аромати откъм кухнята и дрънченето на съдове. Струваше му се, че на света няма нищо по-чудесно от тези звуци и аромати, които неизменно съпровождаха деня, прекаран с жена му и децата. В делник той ставаше преди Нина, защото тя работеше в една болница съвсем близо до дома им, а той трябваше да пътува до градската прокуратура повече от час.
Константин Михайлович сладко се протегна, премести главата си върху възглавницата на жена си и вдиша едва доловимата позната миризма на косата й. Не му се ставаше.
— Татко! — В спалнята надникна по-малката му дъщеря, беше по бархетна небесносиня пижамка на цветчета. — Мама каза да ставаш, защото тиганиците ще изстинат.
— По какъв случай имаме тиганици? — сънено попита Олшански и се надигна в леглото.
— Ами днес е Сирни Заговезни, последният ден от празниците, забравил ли си? — възмути се момичето. — Мама казва, че днес трябва да се хапне здраво, защото после започват Велики пости, чак до Великден.
Константин Михайлович се разсмя от сърце. Колко радостно и същевременно забавно е да наблюдаваш поколението, израснало, освободено от войнстващия атеизъм. Вярно, неговите дъщери не бяха религиозни, а библейските сказания бяха изучавали не от първоизточника, а по книгите на Зенон Косидовски, но за сметка на това познаваха православните празници и се отнасяха към тях напълно сериозно. Докато хората от неговото поколение никога не знаеха със сигурност на коя дата тази година се пада Великден, не спазваха постите, а за Сирница изобщо не се сещаха.
— Да не си решила да постиш? — много сериозно я попита той. — Имай предвид, че е трудно, особено когато човек не е свикнал. Ще трябва да забравиш за любимите си пасти. Ще издържиш ли?
— Но нали в пастите няма месо! — възрази детето. — Мама каза, че не бива да се яде само това, които произлиза от живи организми. Месо и риба не може, а всичко останало — да.