Момиче за шпионина

Стопанинът имаше чувството, че Пермитин през цялото време леко се гаври с него. Досадно!

— Не ме интересуват интимните страни от живота на новия член на вашето семейство. Но бих искал да знам прав ли е анонимният доносник, когато твърди, че Андриевски в началото е бил момче за всичко при „нелегалните“, а после е направил стремителен скок при „мозъците“?

— Не мога да ви отговоря, защото не знам, но това може да се изясни много просто: трябва да се проследят заповедите за преместването и назначаването му и после да се запитат двамата началници на отдели от какво са се ръководили, когато заедно са взели това решение.

„Хитър е гадината! — помисли шефът, гледайки Пермитин. — Кой, естествено, ще си признае, че след тънки, но прозрачни намеци на заместника началниците на отдели са се постарали да изпълнят мъглявите му предложения така точно, както заповед. И ако сега очи в очи ги попита шефът на разузнаването: съветвал ли ви е Пермитин да устроите зетя му? — ще отричат като сторили беля ученици. Цялата беда на Русия е, че и тук, като в Сицилия, дружбата и любовта са по-силни от закона.

Само че колко земя е Сицилия, а у нас гледай какви простори са и навсякъде е бардак!“

— А как ще коментирате този момент за отношението му към работата?

— Ами никак! Трябва да се провери и ако сведенията се потвърдят, да се накаже Андриевски, а и направо да подаде молба за напускане по собствено желание. Такива случаи има колкото щеш. Впрочем нищо не ви пречи да разпитате самия Андриевски. Знаете ли, той има феноменална памет: веднъж да погледне даден текст, и го запомня до последната запетайка. Същото е и когато разговарят двама души, само че там трябва да се съсредоточи. Веднъж благодарение на неговите качества разобличихме двоен агент. Тоест ние отдавна го подозирахме, но беше предпазлив до вманиачване. Срещаше се със своя куратор на най-неочаквани места, за да не успеем да му пуснем „опашка“ или да поставим апаратура. Този път пътувал с метрото и разговарял със свръзката си. Юрка стоял до тях с вид на занесен интелигент, забил нос във вестника си, обаче слушал всяка дума. После пипнахме онзи и му казахме, че знаем кой е свръзката му и какво са си говорили еди-кога си на еди-кое си място. Той мислеше, че блъфираме — в метрото е практически невъзможно да запишеш някого, ако си встрани от него. И тогава влезе Юра, седна срещу онзи и започна да пердаши целия разговор на двойния агент със свръзката му дума по дума. Оня, естествено, се опули — но как разбрахте, вика. Какво да разбираме, пипнахме свръзката ти и той по наша заповед си лепна магнетофонче, когато тръгна на среща с теб. И тогава нашият двоен агент се скапа…