Опасно за живота
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #28
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-140-8
- Переводчик: Марин Гинев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно за живота». Краткое содержание книги:
— С каква Тамара? — учуди се Грязнов.
Висницки помълча, после вдигна очи към Грязнов.
— Днес моята секретарка Тамара Кантурия не дойде на работа. И в този момент ми се обаждат и без никакви обяснения искат да се явя тук. Аз, естествено, идвам, защото се тревожа за момичето.
— А тя ви е и роднина… — сякаш между другото вметна Грязнов.
— Да! — гордо вирна брадичката си Висницки. — И какво от това? Да не е забранено с някой указ на президента?
— Боже опази — размаха ръце Вячеслав. — И президентът има роднини в апарата си. Но да оставим президента на мира. Да се върнем към вашата роднина. Тя май не е наред със здравето? Често отсъства от работа. Ето, вчера например…
— Какво сте направили на Тамара? — попита със звънтящ глас Иля.
— Е, от това вече няма нужда! Не сте в гестапо, Иля Николаевич. Галочка — наклони се към разговорната уредба Грязнов, — покани Погорелов с дамата.
Иля мълчаливо гледаше през прозореца.
— Пушите ли? — попита го Вячеслав.
— Не — надменно отговори Иля. — Искам да ви предупредя, че аз съм отговорно лице. Не съм ви някое безпомощно старче. Ще вдигна на крак пресата. Това е разгул на беззаконието и безнаказаността…
— Аз, с ваше разрешение, ще запаля една — прекъсна го Вячеслав.
Вратата на кабинета се отвори. Погорелов пропусна пред себе си жената и влезе след нея.
— Тамарочка! — извика Висницки, като се надигаше.
Тамара не го погледна дори. Грязнов пак я огледа внимателно. Невисока, малко набита. Ако среше назад косата си, ако я стегне с нелепия гребен, забоде на носа си кръглите очила с дебели лещи — така както я описваше Турецки — и вместо безукорния костюм, навярно от скъп дизайнер, да навлече нелепата блуза, дългата пола, какво пък, наистина ще се получи съвсем друг образ. Но все пак как да скриеш тези очи — направо не мога да си представя, мислеше той. Актриса!
— Е, гражданко Суботина, също така Кантурия, ще продължаваме ли да разиграваме комедията, актрисо наша всенародна? — обърна се той към дамата.
Тамара хвърли зъл поглед към собственика на кабинета.
— Разкарвате възрастен човек, тревожите го… — процеди тя. — Прощавай, чичо Илико, че не ти се обадих — меко каза тя на Висницки.
— Каква трогателна сцена! — подсмихна се Грязнов. — Направо да се разплаче човек. Но вие сте права, Тамара Багратионовна. Няма нужда от господин Висницки, за да разпознаем очарователната ви особа. Там, в съседните кабинети — Грязнов забоде пръст към стената, — вашите съучастници вече ви продават на едро и на дребно.
Тамара само презрително се усмихна.
— Е, да, те не знаят много — отговори си сам Грязнов. — Затова сядайте, Тамара Багратионовна, край нашата маса. Ще си поговорим.
— За какво? — рязко попита Висницки. — Още веднъж ви предупреждавам, ще отговаряте…
— За лабораторията — промълви Грязнов, сякаш без да чува заплахите.
— Каква лаборатория? — гневно възкликна Иля Николаевич. — Какво си позволявате в края на краищата…
— За нелегалната лаборатория за производство на триметилфентонил, или „китайски белтък“, или „полипептид Хуанхъ“, както ви харесва повече. Къде се намира тази лаборатория? — рязко попита Грязнов, като гледаше към Висницки.
Висницки тръсна глава, опитвайки се да осмисли чутото. Но нищо не разбираше. Тамара беше извърнала очи.
— Нищо не разбирам — призна си Иля.
— Е, за да не проточваме разговора, запознайте се с това.
Грязнов подаде на Висницки един лист. Докато Иля Николаевич вадеше очилата си от джоба, Тамара устреми поглед към листа. Лицето й взе да порозовява. Тя сведе очи.
— Полипептид Хуанхъ… — започна да чете на глас Висницки — е… — по-нататък той само мърдаше устни. — Това тук моят подпис ли е? — недоумяващо попита той Грязнов.
— Мен ли питате? — поинтересува се в отговор той. — Доколкото разбирам, подписът е именно вашият. Сравнявахме го. Наистина е от ксерокопие. Факсимиле, така да се каже.
— Но аз не съм подписвал тоя документ… И изобщо за пръв път чувам за такова вещество.
— Да бе! Ни чул, ни видял. Господин Висницки, налага се да ви задържим. И да ви вкараме в следствения арест. Тъй като под формата на тоя същия „полипептид“ се е продавал наркотик със страшна сила. Направо в аптеката. И да ви кажа, не си представям как ще лежите там с престъпниците…
— Оставете го на мира — изведнъж каза Тамара. — Чичо няма нищо общо с това.