Опасно за живота

И, разбира се, той съчувстваше на женското й нещастие. Жена, която няма деца, е артефакт. Грешка на природата. Но за съжаление сега има все повече такива жени. Основната част от тях просто не искат да се обременяват. Не искат да си утежняват и без това сложния живот. Но природата не прощава потъпкването на законите й. Колко такива свободни от грижи дамички е виждал той дори в собственото си учреждение. И какво? Част от тях просто го е ударила през просото, сякаш бързат да изтъргуват женската си природа. Други се превръщат в злобни психопатки. Друго нещо е, когато жената я сполети такава беда като безплодието. Иля Николаевич пак си спомни жена си.

Колкото и да е странно, той бързо привикна към положението си на вдовец. Както справедливо забеляза веднъж Нино (за което Иля Николаевич, естествено, не знаеше), темпераментът му не изискваше постоянна физическа близост. Той, както се казва, не беше по тая част. В същото време се оказа, че той беше толкова безкрайно уморен от постоянните истерии на Надя, от резките промени в настроението й, че самотата не му тежеше. Напротив, радваше се да се прибере в почистеното и оправено от домашната помощничка леля Глаша жилище, където го чакаше вкусен обяд. След като го нахранеше, леля Глаша си тръгваше и той можеше да си почива цялата вечер от напрежението на работния ден. Всеки път, когато усещаше колко му е добре сам, Иля мислено молеше Надя за прошка.

А и той не беше съвсем самотен. Семейството на брат му постоянно го канеше. Иля Николаевич свято спазваше традицията, разните му там семейни празници. Но общуването с тях му тежеше. Някак наглият, но страхлив Сергей, циничният Иван, суровата Нино. Господи, а нали някога, съвсем като хлапе, той беше влюбен в нея! Като че ли от всички тях Иля се радваше само на Тамара.