Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
— Сега ела. Нека се опознаем малко, докато чакаме.
О, не, по дяволите.
Сарафина грабна меча от пода и се затича към вратата. Беше прекарала цял ден изучавайки това парче земя; определено можеше да намери място, на което да се скрие.
Бей изрева отново зад нея. Ботушите му отекваха по бетона, докато я преследваше.
Само да беше по-бърза.
Мили Боже, това беше по-лошо от кошмарите, които имаше като дете. Чудовището в гардероба й беше истинско и искаше да направи много повече от това просто да я убие.
30
Усещането за стиснатото гърло на Стефан между ръцете на Тео беше приятно. Особено след като действието спря фрази като „Бей отведе Сарафина на Юдай“. Тези бяха думите, които той не искаше никога да чува и не можеше да повярва, че са истина.
Стефан се ококори и задраска по ръцете на Тео, бе под твърде много натиск, за да може дори да си помисли да призове огъня. Така или иначе Тео беше въоръжен с много земни заклинания, които парираха огъня. В играта на „Камък, ножица, хартия“ с магия на елементите, силната земна магия обикновено побеждава огъня.
Те бяха някъде близо до Оранжерията. Във фоайето, Атрика и Дъскоф все още водеха битка с магьосниците на Сборището. Синята топка все още изстрелваше искри от крадяща силата магия. Дори толкова навътре в сградата, Тео трябваше да ги избягва от време на време.
Главната му грижа беше да се увери, че Стефан няма да преживее деня.
— Много жалко, че отпрати домашния си любимец демон, нали, Стефан? — Тео изръмжа. — Изглежда се нуждаеш от някой, който да те защити от мен.
Две огромни ръце се озоваха на раменете му и го дръпнаха назад. Тео падна тежко на една страна, докато Стефан кашляше и се давеше. Поглеждайки нагоре, Тео имаше половин секунда, за да види Атрика, стоящ над него, преди да се наложи да се претърколи, за да избегне заряд от демонска магия.
Предположи, че бе прибързал с приказките.
— Убий… го — изпъшка Стефан, държейки се за гърлото и гледайки към Тео с присвити очи.
Тео хукна, грабвайки меча си от пода и изправяйки се лице в лице със своя демоничен противник, един тромав блондин от Атрика, който изглежда се забавляваше от звука на хрущящи кости, все едно това бе част от неговите хобита.
Атрика се засили към него, събирайки сила, а Тео се премести надясно, избягвайки един взрив и замахвайки с меча си. Той удари целта си — бедрото на демона. Раната се разтвори и зацвърча. Киселинната кръв закапа, докато създанието ревеше от болка. Очевидно този не беше взимал каплиума, който щеше частично да го защити от медта. Това беше самонадеяно от страна на дааемана и много добра новина за Тео.
Дааеманът се възстанови бързо обаче и му нанесе удар, хващайки Тео около кръста с рев и завъртайки го наоколо, за да го блъсне в стената. Силна вълна от болка премина през тялото на Тео. Киселинната кръв на демона закапа върху бедрото му и го накара да извика.
Изгаряща агония прониза дълбоко кожата му.
Хващайки дръжката на меча здраво, той го вдигна и замахна настрани към главата на демона. Атрика го освободи и се обърна залитайки. Тео се свлече на пода за момент, после се принуди да се изправи, за да се бие отново.
Магията се надигна бързо и силно и Тео се премести настрани, избягвайки мълнията, която последва. Тя изгори дупка в стената точно там, където беше стоял точно преди миг.
Тео се завъртя и замахна с острието си, пропускайки за малко главата на дааемана. Преди още Тео да успее само да си поеме дъх, дааеманът го повдигна с две ръце и го задържа над главата си, сякаш не тежеше нищо.
Стефан се изтегна на стълбите с усмивка на лицето си, докато Атрика се опитваше да строши Тео на две като суха вейка. Гръбнакът на Тео изпука и той изрева от острата болка.
Богове, Сарафина. Трябваше да й каже какво чувстваше към нея, когато имаше този шанс.
После мисълта изчезна, заменена от червена мъгла от болка, когато Атрика го прекърши на половина.
Бей я залови в гората. Той се стовари върху нея, претъркулвайки я в листата под един висок бор. Игличките се забиха в кожата й, но това беше леко досадно в сравнение с разярения, червеноок Атрика, който я притискаше към земята.
Как можеше да се надява да победи същество, което имаше способността да влияе на времето и пространството? Тя нямаше ни най-малък шанс за успех.
Избутвайки тази негативна мисъл от съзнанието си със здравословна доза ярост, тя се бори с него, като си представяше как всеки скандалджия в бар би го направил — удряйки, ритайки, викайки. Предположи, че беше горе-долу в безопасност. В края на краищата нямаше да нарани майката на бъдещите си деца, нали?