Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Това ли беше възможността, която бе чакал?
— Лешоядова гуша е дълбок пролом, където река Алениус реве и се мята като гневна мечка — каза кралят. — През зимата там падат обилни снегове, които затрупват всичко, а лете реката приижда, като понякога отнася пътеките и всички крачещи по тях. Всяка пролет водите донасят по няколко тела, все още замръзнали. Когато реката се отдръпне, там се събират лешояди. Оттам е и името.
— Защо ни е тогава да превеждаме армията си през това място? — остро каза Сйенда от Деруйс. Тя беше кастелан на Бесния крал и се бе оказала незаменима при пазаренето с доставчиците. Често съумяваше да предостави жизненоважни провизии на цени, далеч по-ниски от онези, които чиновниците на Лийт договаряха. Тя имаше открито, кръгло лице, създаващо у мнозина впечатлението за наивност: впечатление, което се изпаряваше още при първата й дума.
— Направо да изсипем припасите си в реката!
— Защото, красавице, още не е нито пролет, нито средата на зимата — отвърна разпалено кралят на Фавония, присвивайки очи.
— Макар че ако се помайвате в напразни копнежи неизбежното да ви подмине, напролет ще можете да посрещнете брудуонската армия направо тук!
Лийт заговори точно навреме, за да предотврати спор между хора, от които определено се нуждаеше.
— Щом трябва да поемем по този път, нека се отправим колкото се може по-рано. Никак не ми харесва това, което чувам и виждам, а аз самият съм северняк. Не ми се мисли за хора от юга, приклещени от зимна буря.
— Ще изпратя умели водачи, милорд — обеща крал Куанта. — След два дни ще достигнете мост и там ще трябва да изберете между северния и южния бряг. Северният път е по-дълъг, по-стръмен и по-тесен, но пък е закътан от ветровете. Южният път е около три дни по-къс, само че пътниците са изложени на бурите, идващи откъм планините. Ще ви е нужен местен човек, който да ви помогне с избора.
Сйенда изсумтя демонстративно, изразявайки съмнение, че някой местен би могъл да знае повече от нея за дислоцирането на хора и припаси. Лийт леко се приведе напред, за да я вижда по-добре и предотврати възникването на евентуален спор. Стрелата блесна в ръката му. Царедворците, разположени край него, се дръпнаха встрани. Собствените му съветници също. Лицето на Сйенда беше пребледняло.
— Извинете ме — промърмори засрамено младежът. — Стрелата е свързана с мен. Още не съм се научил да я контролирам.
От този момент на срещата биваха обсъждани по-незначителни въпроси. Лийт остана изолиран сред дискутиращите. Седящ тихо в ъгъла на собствената си шатра, кралят на Фавония наблюдаваше младия Стрелоносител и разсъждаваше как най-добре би могъл да обърне ситуацията в полза на своя нов господар — и себе си.
Лийт размишляваше над други неща. Беше уредил Маендрага и дъщеря му да пътуват на неговия шлеп. В компанията на двамата магьосници бе прекарал три интересни седмици. По време на плаването по ленивата Алениус те бяха напълнили главата му с мистицизъм и полезни съвети. Проблемът беше, че Лийт силно се затрудняваше да определи кое, кое е.
Пазителите бяха приятни и спокойни събеседници. Никой от двамата не го притискаше по начина, характерен за останалите му приятели, тласкали го да се задълбава в диренията си за Стрелата. Вместо това тримата прекарваха дните си в бъбрене, рядко докосвало се до най-важната за всички им тема. Беладона и Маендрага знаеха, че Лийт трябва да се научи. Знаеха и че той знае. Но техният подход беше спокоен, предразполагащ и неприбързан.
— Да — бе казал Маендрага, напомняйки на Лийт с гласа си за времето, което двамата бяха споделяли в Уодаитическо море. — Джетарт е прав. Стрелата има влияние само над онези, които са от Огъня.
— Но защо е така? И съществуват ли талисмани за останалите елементи?
Беладона се бе засмяла, разкривайки редките си зъби.
— Така ни беше казано. Това знание се е предавало още от времето на Бюрей, но никой не може да каже със сигурност.
— Аз самият не смятам така — бе я прекъснал Маендрага. — Джугом Арк е продукт на бунт и последвала справедливост. Съмнявам се, че подобни ситуации са сполитали хората на Водата, Земята и Въздуха.
За известно време двамата пазители бяха обсъждали помежду си тази идея, непрекъснато позовавайки се на писанията на предците си. Върху тази тема Лийт не можеше да прибави нищо. С полюшването си реката го бе приспала.