Дясната ръка на Бога

Деветдесет и осем шлепа достигнаха пункта цели пет дни преди най-оптимистичните предвиждания на генералите. Само още един шлеп бе изгубен, и то постепенно, разпадайки се в течение на няколко дни. Фалтанската армия беше добре отпочинала, готова отново да поеме пеш през северната зима към Просеката. Припасите бяха намалели драстично, но щяха да им стигнат за двете седмици, които щяха да са им нужни, за да достигнат Каскин отвъд Лешоядова гуша.

Имаше и други добри вести — друга армия ги изчакваше край реката. Пет хиляди на брой, почти всички дошли от Стурренкол, столицата на Фавония, чийто крал бе верен на Фалта. Крал Куанта бе дошъл да ги посрещне, за да види Джугом Арк с очите си. Компанията прекара вечерта в дискусия с краля и неговите съветници.

— Никой не познава Лешоядова гуша по-добре от нас — заяви кралят — къдравокос, луничав мъж на около тридесет години, визирайки себе си и свитата си. — Ако имаше друг път на изток, бих ви посъветвал да поемете по него. Само че няма, тъй като първите снегове вече са направили непроходими уодранианските проходи. Предстоят ви трудности. Лешоядовата гуша не е гостоприемна към зимните пътници. Нима не е било възможно да тръгнете по-рано?

— Има проходи? — попита началникът на инструърската стража. — Ние чухме, че планините са непроходими.

— И в момента наистина е така. Върховете гъмжат от диваци, дошли от севера. Те не ще се поколебаят да устроят засада на всеки, осмелил се да се изкачи. Мнозина мои хора са намерили смъртта си там. Оцелели с очите си са видели как някои от жертвите биват измъчвани и изяждани. Съмнявам се, че тези лозиани биха се осмелили да нападнат армия като вашата. Ако бяхте пристигнали преди шест седмици, спокойно щяхте да преминете. Но сега снеговете ще покосят армията ви далеч по-бързо от кулинарните огньове на уодранианците.

— С какво толкова е опасна Лешоядовата гуша? — поинтересува се Лийт. Червенокосият монарх обърна недотам царственото си лице към младия Стрелоносител от севера, понесъл в ръката си спасението на Фалта. Неговите съгледвачи му бяха казали, че Стрелата е истинска. Значи заплахата от изток също не беше слух. Освен това едно от източните му села бе разрушено преди няма и година, и то не от диваците. Неколцината оцелели твърдяха, че нападателите били брудуонци. Казаното днес от бащата на Стрелоносителя потвърждаваше историята.

Преди да отговори, кралят на Фавония огледа преценяващо предводителя на фалтанската армия. Неговите информатори в Инструър бяха споменавали могъщ магьосник, способен да прекратява сражения с една дума и който обгръщал враговете си в огън. Стрелата несъмнено изглеждаше способна на подобни неща, но, поне на пръв поглед, нейният притежател приличаше на простоват селянин.