Безбожникът [bg]

Теламон кимна мълчаливо в знак на съгласие.

Александър даде знак и парадът започна. Тръбите изсвириха и македонската войска потегли в боен строй. За да ги поздрави, царят възседна Буцефал. Конярят му подаде великолепен боен шлем. Александър го сложи и извади меча си. Той се изви в блестяща дъга и жестът беше посрещнат с викове на одобрение. Войската дефилираше. Първи бяха пехотинците с пурпурните си наметки и пояси. На главите си носеха бронзови беотийски шлемове, изпъкнали над очите и с дълго крило отзад, което предпазваше основата на врата. Бели пера или кичури конски косми отличаваха командирите.

Полковете бяха великолепна гледка в разноцветните си ризници; войниците носеха щитове и копия, а на кръстовете им бяха препасани бойни колани. След тях идваха конните ескадрони с грижливо сресани и украсени коне. Всеки ескадрон имаше различни цветове — пурпурно и жълто, червено и златно, а покривките за седлата на командирите бяха от кожи на мечки, ягуари или пантери. Следваха още конници, чиито ездачи носеха обикновени брони и странни шлемове от кожа. Те не бяха посрещнати с одобрителни викове, защото ефесците разпознаха тракийските и тесалийски наемници, чиято жестокост беше добре известна. Появиха се и други наемници — леко облечени критски стрелци, агриански пехотинци. След тях идваха елитните корпуси на македонската войска — полковете на Щитоносците с фригийските си шлемове, кръгли щитове и къси копия. Най-накрая се появиха фалангистите копиеносци, ударната сила на Александър, леко въоръжени, само по туники, ботуши и плоски македонски шапки — истинските им оръжия бяха шестметровите сариси. Те бяха посрещнати отново с възгласи. Александър пак вдигна меча си за поздрав. Макар Теламон често да беше виждал гледката, той се възхищаваше на прегрупирането на тази отлична част — сега тя радваше тълпата, като се престрояваше в клинове, фаланги, малки карета или дълбоки клинове, образуващи острието на ромбовиден строй. Изпълнението им беше посрещнато с дъжд от цветя и розови листенца. Ариергардът беше съставен от любимия ескадрон на Александър. И техните покривки за седлата бяха от леопардова кожа като на царя, а сбруята и юздите — от блестяща черна кожа със сребърни плочки; между ушите на конете се люлееха червени пера. Те също демонстрираха маневри за радост на тълпата и отминаха. Теламон гледаше объркан. Леката конница и обсадните машини липсваха. Канеше се да попита Александър къде са, когато вестители минаха по площада и обявиха, че следващата вечер ще има отново парад, на който Александър ще покаже още от бойната си мощ.