Том 5 (Исторически драми) [bg]

ПРИНЦ ХЕНРИ

От компанията на три-четири букови глави и трийсет-четирийсет дъбови бъчви. Този път докоснах най-низката струна на смирението. Побратимих се с тройка кръчмарски слуги и добих правото да ги наричам на кръщелно име: Том, Дик и Франсис. Те се заклеха в спасението на душите си, че аз, макар и само принц на Уелс, вече съм бил крал на сърдечността и ме похвалиха, че не съм надут пуяк като Фалстаф, а голям веселяк, огън-момче, велик сладур — честна дума, така ме нарекоха! — и затова, когато съм станел крал на Англия, цялата славна младеж на Истчийп щяла да бъде готова да мине през огън и вода за мене. Вместо „да пийнем“, те казват: „да навапцаме носовете“ и, когато отлепиш устни от чашата, за да си вземеш дъх, реват: „До дъно!“, докато те накарат да я пресушиш. Накратко казано, за четвърт час аз се просветих тъй много, че цял живот ще мога да се черпя с кой да е медникар в Англия на собствения му език. Казвам ти, Нед, много слава загуби от туй, че не беше с мен в това сражение. Но слушай, сладки мой — и за да се доподсладиш, дръж тази захар за пени, която току-що ми мушна в ръката едно момче от тези, които през целия си живот не са казвали нищо друго освен: „Осем шилинга и шест пенса!“ и „Заповядайте, господа!“, последвано от крясък: „Сега, моля! Пинта118 испанско за стаята с полумесеца119!“ или нещо подобно — та, казвам ти, сладки ми Нед, за да убием времето, докато чакаме нашия шишко, мини в съседната стая и когато аз ще разпитвам тоя фъстък с каква цел ми е дал захарта120, ти викай: „Ей, Франсис!“, така че той да трябва да ми отговаря между безброй: „Сега, моля!“ Върви и ще видиш какво ще стане!