Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Бавачката на ангели [bg]
Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Бавачката на ангели [bg]

Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:

Сега, когато скандинавската криминална литература твърдо се установи на върха на жанра, става ясно, че Хенинг Манкел и Стиг Ларшон са две утвърдени, но не останали без конкуренция имена. Третото, вече известно в цял свят, е Камила Лекберг, нашумяла гръмко в родната си Швеция и преведена на повечето езици. Тя има в портфолиото си седем романа, първия от които държите в ръка, а феноменалният й успех в родината е повторен навсякъде с триумфалното оглавяване на листите на най-продаваните книги. В англоговорещите страни я наричат „шведската Агата Кристи“, но това далеч не е цялата истина. Макар да разполагаме с провинциално селце (в каквото е родена и самата авторка) и с богат набор от заподозрени в едно отвратително убийство, и макар фабулата да е изпипана с майсторството на английската крими-кралица, Лекберг е подчертано съвременна, модерна писателка и предоставя на вниманието ни един много точен, дори задълбочен разрез на днешното шведско общество. „Бавачката на ангели“ е осмият роман от поредицата за Патрик и Ерика. Още един завладяващ психологически трилър, в който миналото застига настоящето. През 1908 г. арестуват „бавачката на ангели“, която убива поверените й нежелани от родителите си деца, превръщайки ги в ангели. Бавачката и мъжа й са екзекутирани, оцелява само истинската им дъщеря Дагмар. През 1974 г. едно семейство с четири деца мистериозно изчезва от острова, на който държи интернат. Оцелява само едногодишната им дъщеря Ева. Години по-късно, вече в наше време, Ева се завръща заедно със съпруга си в къщата на острова, където някой се опитва да ги убие. Сега вече се намесват Патрик Хедстрьом и колегите му. И много активно Ерика Фалк. За да открият трагичната история на един род, в която са замесени и исторически личности като Херман Гьоринг и съпругата му Карин, а подготвяната терористична атака сякаш предсказва бомбения атентат в Осло, извършен година след излизането на романа. Очаквайте деветия роман за Патрик и Ерика „Укротителят на лъвове“.
1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 158
Перейти на страницу:

Предпазливо почукване го изтръгна от киселите размишления. Вратата се отвори и Йоста влезе вътре. Без да пита, той седна на стола за посетители пред бюрото.

– Хиените се събраха – каза Йоста, сключил ръце в скута си и въртейки палци един около друг.

– Просто си вършат работата – каза Патрик, макар че току-що си бе мислил същото като колегата.

Но все пак нямаше смисъл да възприемат журналистите като противници. Понякога пресата можеше дори да е от полза.

– Как мина в Гьотеборг? – попита Йоста, избягвайки да гледа Патрик в очите.

– Ами добре. Оказа се, че Ева не е казала на родителите си за палежа и стрелбата.

Йоста вдигна поглед.

– Че защо?

– Не е искала да ги притеснява, струва ми се. Подозирам, че са побързали да се обадят на Ева веднага щом си тръгнахме. Майка ѝ искаше да тръгнат към Вальо на мига.

– Идеята може би не е лоша. Най-добре би било Ева и Мортен да се махнат оттам, докато разрешим случая.

Патрик кимна.

– Да, ако някой се опита да ме убие в дома ми не веднъж, а два пъти, не бих останал там и минута повече от необходимото.

– Хората са странни.

– Така е, но поне останах с приятно впечатление от родителите на Ева.

– Значи, са добри хора?

– Да, мисля, че се я гледали добре. И явно е в добри отношение с другите им деца. Кварталът също е приятен. Стари къщи и розови храсти навсякъде.

– Да, безспорно звучи като хубаво място, където да израснеш.

– За жалост, обаче не разбрахме кой може да праща картичките.

– Няма ли следи?

– Не, изхвърлили са всичко. Но досега е имало само поздрави за рождения ѝ ден, нищо заплашително. Картичките са били с пощенски печати от Гьотеборг.

– Странна работа – каза Йоста и отново се загледа в палците си.

– Още по-странното е, че някой всеки месец е внасял пари в сметка на името на Ева, докато тя е навършила осемнайсет.

– Какво? Анонимно?

– Точно така. Ако успеем да проследим парите, това може да ни даде някаква насока. Или поне така се надявам. Логично е да предположим, че същият човек е пращал и картичките. Сега обаче трябва да тръгвам – каза Патрик и се изправи. – Има ли още нещо?

Настана тишина, преди Йоста най-накрая да се прокашля и да погледне към Патрик.

– Не, нищо друго. Съвсем нищо.

– Добре.

Патрик отвори вратата и тъкмо се канеше да тръгне по коридора, когато Йоста викна след него.

– Патрик?

– Да, какво има? Пресконференцията започва след минута.

Отново настъпи мълчание.

– Не, нищо. Забрави – каза Йоста.

– Окей.

Патрик тръгна към заседателната зала в края на коридора, съпроводен от глождещото усещане, че може би трябваше да остане и да изкопчи от Йоста това, което колегата му искаше да каже.

После влезе в стаята и бързо забрави всичко извън пресконференцията. Всички погледи се насочиха към него. Мелберг вече стоеше най-отпред и се усмихваше широко. Е, поне един човек в управлението беше готов да посрещне пресата.

* * *

Юсеф приключи разговора. Краката му се огънаха и той бавно седна с гръб към стената. Взираше се в тапетите на цветя в антрето, които си седяха още откакто купиха къщата. Ребека отдавна искаше да ги сменят, но Юсеф не разбираше защо да харчат пари, след като тапетите си бяха в добро състояние. Нещата, които работят, не се сменят. Човек трябваше да е благодарен за покрива над главата и храната на масата. В живота имаше много по-важни неща от тапетите.

Сега Юсеф бе изгубил най-важното от всичко и за своя изненада забеляза, че не може да откъсне поглед от тапетите. Бяха ужасни и той се зачуди дали не е трябвало да послуша Ребека и да ѝ даде да ги смени. Не трябваше ли като цяло да слуша жена си по-често?

Почувства се така, сякаш внезапно се вижда отстрани. Малък, арогантен човек. Човек, който бе вярвал, че мечтите се сбъдват и че му е писано да извърши големи дела. Вместо това седеше тук, разобличен като наивен глупак. Можеше да вини само себе си. Още откакто мракът го обгърна, още откакто унижението накара сърцето му да закоравее, Юсеф бе успявал да се самозалъгва, че някой ден ще получи компенсация. Естествено, това нямаше да стане. Злото бе по-силно. То беше присъствало в живота на родителите му и макар те никога да не говореха за това, Юсеф знаеше, че им се е налагало да вършат безбожни деяния. Той също беше белязан от злото, но във високомерието си бе вярвал, че Господ му е дал шанс да се пречисти.

1 ... 105 106 107 108 109 110 111 112 113 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)