Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Предпазливо почукване го изтръгна от киселите размишления. Вратата се отвори и Йоста влезе вътре. Без да пита, той седна на стола за посетители пред бюрото.
– Хиените се събраха – каза Йоста, сключил ръце в скута си и въртейки палци един около друг.
– Просто си вършат работата – каза Патрик, макар че току-що си бе мислил същото като колегата.
Но все пак нямаше смисъл да възприемат журналистите като противници. Понякога пресата можеше дори да е от полза.
– Как мина в Гьотеборг? – попита Йоста, избягвайки да гледа Патрик в очите.
– Ами добре. Оказа се, че Ева не е казала на родителите си за палежа и стрелбата.
Йоста вдигна поглед.
– Че защо?
– Не е искала да ги притеснява, струва ми се. Подозирам, че са побързали да се обадят на Ева веднага щом си тръгнахме. Майка ѝ искаше да тръгнат към Вальо на мига.
– Идеята може би не е лоша. Най-добре би било Ева и Мортен да се махнат оттам, докато разрешим случая.
Патрик кимна.
– Да, ако някой се опита да ме убие в дома ми не веднъж, а два пъти, не бих останал там и минута повече от необходимото.
– Хората са странни.
– Така е, но поне останах с приятно впечатление от родителите на Ева.
– Значи, са добри хора?
– Да, мисля, че се я гледали добре. И явно е в добри отношение с другите им деца. Кварталът също е приятен. Стари къщи и розови храсти навсякъде.
– Да, безспорно звучи като хубаво място, където да израснеш.
– За жалост, обаче не разбрахме кой може да праща картичките.
– Няма ли следи?
– Не, изхвърлили са всичко. Но досега е имало само поздрави за рождения ѝ ден, нищо заплашително. Картичките са били с пощенски печати от Гьотеборг.
– Странна работа – каза Йоста и отново се загледа в палците си.
– Още по-странното е, че някой всеки месец е внасял пари в сметка на името на Ева, докато тя е навършила осемнайсет.
– Какво? Анонимно?
– Точно така. Ако успеем да проследим парите, това може да ни даде някаква насока. Или поне така се надявам. Логично е да предположим, че същият човек е пращал и картичките. Сега обаче трябва да тръгвам – каза Патрик и се изправи. – Има ли още нещо?
Настана тишина, преди Йоста най-накрая да се прокашля и да погледне към Патрик.
– Не, нищо друго. Съвсем нищо.
– Добре.
Патрик отвори вратата и тъкмо се канеше да тръгне по коридора, когато Йоста викна след него.
– Патрик?
– Да, какво има? Пресконференцията започва след минута.
Отново настъпи мълчание.
– Не, нищо. Забрави – каза Йоста.
– Окей.
Патрик тръгна към заседателната зала в края на коридора, съпроводен от глождещото усещане, че може би трябваше да остане и да изкопчи от Йоста това, което колегата му искаше да каже.
После влезе в стаята и бързо забрави всичко извън пресконференцията. Всички погледи се насочиха към него. Мелберг вече стоеше най-отпред и се усмихваше широко. Е, поне един човек в управлението беше готов да посрещне пресата.
Юсеф приключи разговора. Краката му се огънаха и той бавно седна с гръб към стената. Взираше се в тапетите на цветя в антрето, които си седяха още откакто купиха къщата. Ребека отдавна искаше да ги сменят, но Юсеф не разбираше защо да харчат пари, след като тапетите си бяха в добро състояние. Нещата, които работят, не се сменят. Човек трябваше да е благодарен за покрива над главата и храната на масата. В живота имаше много по-важни неща от тапетите.
Сега Юсеф бе изгубил най-важното от всичко и за своя изненада забеляза, че не може да откъсне поглед от тапетите. Бяха ужасни и той се зачуди дали не е трябвало да послуша Ребека и да ѝ даде да ги смени. Не трябваше ли като цяло да слуша жена си по-често?
Почувства се така, сякаш внезапно се вижда отстрани. Малък, арогантен човек. Човек, който бе вярвал, че мечтите се сбъдват и че му е писано да извърши големи дела. Вместо това седеше тук, разобличен като наивен глупак. Можеше да вини само себе си. Още откакто мракът го обгърна, още откакто унижението накара сърцето му да закоравее, Юсеф бе успявал да се самозалъгва, че някой ден ще получи компенсация. Естествено, това нямаше да стане. Злото бе по-силно. То беше присъствало в живота на родителите му и макар те никога да не говореха за това, Юсеф знаеше, че им се е налагало да вършат безбожни деяния. Той също беше белязан от злото, но във високомерието си бе вярвал, че Господ му е дал шанс да се пречисти.