Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Сигурно е от шока.
Ерика влезе в кухнята, прегърнала купчина листове.
– Това, с което разполагам, в никакъв случай не е напълно изчерпателно, а и вероятно вече си виждала част от материалите – каза тя и остави купчината на масата.
– Нищо не съм виждала – отвърна Ева и поклати глава. – Може би звучи странно, но преди да се преместя тук и да се нанеса в къщата, не бях мислила много за миналото си. Може би защото имах хубав живот и всичко това ми се струваше малко... абсурдно.
Тя впери поглед в листовете, сякаш можеше да попие информацията само с гледане.
– Добре тогава – каза Ерика, отвори един бележник и прочисти гърло. – Майка ти, Инез, е родена през петдесет и първа. Била е на двайсет и три, когато изчезнала. Всъщност не знам много за живота ѝ, преди да се омъжи за Рюне. Родена е и е израснала във Фелбака, имала средно добри оценки в училище и... всъщност това е почти всичко, което пише за Инез. Омъжила се за баща ти, Рюне Елвандер, през седемдесета, а ти си се родила януари седемдесет и трета.
– Трети януари – допълни Ева и кимна.
– Рюне е бил значително по-възрастен от Инез, както сигурно знаеш. Роден е през деветнайсета и е имал три деца от предишен брак. Когато изчезнали, Юхан бил на девет, Анели на шестнайсет, а Клаес на деветнайсет. Майка им Карла, първата съпруга на Рюне, починала само година преди той да се ожени за Инез. Според хората, с които съм говорила, на майка ти не ѝ е било много лесно да се впише в семейството.
– Чудя се защо се е омъжила за толкова по-възрастен мъж – каза Ева. – Татко трябва да е бил на... – тя направи кратка пауза, докато преброи наум. – На петдесет и една, когато са се оженили.
– Изглежда, баба ти е имала немалка заслуга за това. Тя очевидно е била, как да се изразя...
– Нямам отношение към баба си, така че можеш да ми кажеш всичко направо. Семейството ми е в Гьотеборг. Това тук е просто любопитна част от миналото ми.
– Тогава няма да ми се разсърдиш, ако кажа, че на баба ти ѝ се е носела славата на истинска кучка.
– Ерика! – възкликна Ана и погледна укорително сестра си.
За пръв път, откакто се бяха запознали, Ева се засмя с глас.
– Няма проблеми – каза тя, обръщайки се към Ана. – Няма да се разстроя. Искам да чуя истината, или поне тази част, която е достигнала до нас.
– Да, добре – съгласи се Ана, макар все още да гледаше скептично.
Ерика продължи:
– Баба ти се казвала Лаура и била родена през двайсета година.
– Значи, е била на една възраст с баща ми – отбеляза Ева. – Което още повече ме кара да се чудя как е станало всичко.
– Както казах, явно Лаура е имала пръст. Изглежда, тя е накарала майка ти да се омъжи за Рюне. Но не мога да го твърдя със сигурност, така че имай едно наум.
Ерика се разрови в купчината и извади лист с копие от снимка.
– Това са баба ти Лаура и дядо ти Сигвард.
Ева се наведе напред.
– Не изглежда много весела – каза тя, гледайки строгата дама на снимката. Мъжът до нея не изглеждаше кой знае колко по-щастлив.
– Сигвард е починал през петдесет и четвърта, малко след като е направена тази снимка.
– Изглеждат заможни – каза Ана и също се наведе напред, за да разгледа изображението.
– Такива са били – кимна Ерика. – Или поне до смъртта на Сигвард. Тогава се оказало, че той е сключил редица лоши сделки. Не му останали много пари, а тъй като Лаура не работела, капиталът им бавно се топял. Лаура щяла да остане на улицата, ако Инез не се била омъжила за Рюне.
– Баща ми богат ли е бил? – попита Ева, която беше вдигнала листа и го държеше близо до очите си, за да не пропусне някой детайл.
– Не бих казала чак богат, но е имал достатъчно пари, за да може да осигури подобаващ апартамент на вдовицата Лаура.
– Но тя не е била жива, когато мама и татко са изчезнали, нали?
Ерика прелисти бележника, който стоеше пред нея.
– Точно така. Лаура е умряла от инфаркт през седемдесет и трета. Това всъщност се случило на острова. Клаес, най-големият син на Рюне, я намерил в задния двор. Вече била мъртва.
Ерика облиза палец, започна да преглежда купчината и скоро извади фотокопие от вестникарска статия.
– Ето я новината в „Бохусленинген“.
Ева взе листа и прочете текста.
– Баба, изглежда, е била доста известна.
– Да, всички са знаели коя е Лаура Блиц. Сигвард се занимавал с превоз на стоки и се носели слухове, че през Втората световна война е търгувал с германците.
– Да не са били нацисти? – попита Ева ужасено, вдигайки поглед към Ерика.
– Не знам били ли са замесени в делата на германците – отвърна тя уклончиво. – Но всички в околността са знаели, че баба ти и дядо ти имали определени симпатии към тях.